Карин Фосум - Индийската съпруга

Марие огледа удивено снимката: гордото лице на брат си и индийката Пуна Бай Юман с норвежка брошка на гърдите. За няколко минути тя онемя. Брат ѝ си беше намерил съпруга в Индия. Бе влязъл в някакъв ресторант на име „Тандури“ и бе пленил сервитьорката само за няколко часа. Какви тайни оръжия притежаваше Гюндер, за които Марие дори не подозираше? Сякаш в милионния град Бомбай тази индийка бе чакала именно него.

— Мумбай — поправи я Гюндер. — Да, точно така е било. Чакала ме е. Ще пристигне на двайсети, ще я взема от „Гардермуен“. Виж, това е брачното ни свидетелство — показа ѝ го гордо той.

— Направо е ударила джакпота с този брак — отбеляза Марие. — В Индия мъжете с доход като твоя сигурно се броят на пръсти.

— Казах ѝ, че не съм богат — поясни Гюндер.

— Ха! Напротив, направо си мангизлия — безпощадно възрази Марие. — И тя го е разбрала.

Той я погледна обидено, но тя не забеляза, защото продължаваше да се взира в снимката.

— Карщен ще получи удар — предупреди го Марие. — А ти се подготвѝ за какви ли не одумки.

Марие обаче все пак се трогна. Снаха! Не беше вярвала, че това ще ѝ се случи.

— Изобщо не ме интересува какво говорят хората — отвърна Гюндер.

Марие не се съмняваше в думите му. Брат ѝ изглеждаше щастлив и нищо не можеше да го смути.

— Ще ѝ помогнеш ли да се адаптира? — помоли я той. — Вие, жените, се нуждаете от време на време да си говорите по женски. На спокойствие. Тя е мила и приветлива.

— Чудя се как ли ще реагира Карщен — повтори Марие, потънала в мислите си.

— Теб това притеснява ли те?

— Не зная — вдигна рамене тя. — Ще остане шокиран. Сватбата ти ни дойде като гръм от ясно небе. Надявам се хората да приемат жена ти дружелюбно.

— Ще я приемат — убедено заяви Гюндер. — Защо да не я приемат?

— Младежите например понякога са много жестоки.

— Каква работа има тя с младежите? Тя е на трийсет и осем.

— Да, да. Просто съм малко изморена от всички тези събития. Много е хубава. Как реагираха роднините ѝ?

— Има само по-голям брат, който живее в Ню Делхи. Виждат се рядко.

— Тукашният климат няма ли да ѝ се стори твърде суров?

— Само зимата е студена — побърза да я обори той. — И жегата в Индия се понася трудно. Тук въздухът е по-прохладен. Казах ѝ го. И по-сух. В Индия влажността на въздуха е много висока и плувваш в пот още щом излезеш на улицата. Иска да си намери работа. Много е пъргава и ученолюбива. Предпочита да сервира в някой ресторант. Ще намерим нещо подходящо.

Марие въздъхна, докато галеше красивия слон от слонова кост — подарък от Гюндер. Брат ѝ разсъждаваше с несломим оптимизъм и не ѝ се щеше да го отчайва. Съмненията обаче не ѝ даваха мира. Мислеше как ли индийката ще понесе да живее в това малко селце на края на света, населено със земеделски стопани и безмилостни тийнейджъри, където във всяка къща щяха да я гледат със снизхождение. Гюндер щеше да го преживее, но колко ли време щеше да изтърпи тази жена тукашните нрави, преди да се върне в родината си?

Гюндер сложи снимката от Индия на таблото над бюрото. Махна досегашната: снимка на Марие и Карщен. За съпругата си искаше да отреди най-видното място в дома си. Всеки път, когато погледнеше снимката, в него се надигаше бурна вълна, все едно в тялото му бликваше фонтан. Това е моята съпруга, казваше си той. Запознайте се със съпругата ми. Казва се Пуна. После се хвана на работа с желание и усърдие. Ново спално бельо за двойното легло. Бели чаршафи с дантели на калъфките за възглавниците. Нова покривка за трапезната маса. Четири нови кърпи за банята. Свали пердетата, за да ги изпере и изглади. Марие щеше да му помогне. Трябваше да излъска сребърните украшения, останали от майка му; да измие прозорците, за да блестят от чистота, когато Пуна погледне към красивата градина с рози и божури. Реши да смени водата в малкото декоративно корито в градината. Изпразни го с кофа, защото нямаше откъде да се оттича водата. После изми коритото със сапун и го напълни наново. Разтреби градината, изхвърли боклука, почисти тревата от плевели, измете опадалите листа по чакъла пред къщата. През цялото време чуваше гласа на Пуна в ушите си, усещаше аромата ѝ, който сякаш се носеше из въздуха. Вечер, когато си лягаше, виждаше лицето ѝ. Усещаше още как пръстът ѝ леко докосва носа му.

На работното му място всички го разпитваха с любопитство как е минала екскурзията. Гюндер, почернял, доволен, им разказа каквото искаха да чуят, ала не споменаваше Пуна. Искаше да запази любовта си още малко в тайна. Когато му дойдеше времето, щяха да научат и да плъзнат какви ли не слухове.