Алисън Бренан - Опасна близост

Не трябваше да оставя Джоана. Тя беше негова. Но ако я беше сграбчил, можеше да не се измъкне.

Джоана не искаше да бъде с него. Избяга. Мразеше го.

"Тя те обича."

Не. Излъга го. Нарани го. След всичко, което той направи за нея!

"Не."

"Да."

Арън искаше само да признае, че е нейният герой, а тя дори не беше прочела писмата му. Беше изхвърлила всичките му писма от затвора, сякаш бяха боклук. Като него.

Трябваше да я застреля, както направи със сестра ѝ.

"Не."

"Да."

Не! Защо я остави? Обичаше я. Нуждаеше се от нея. Тя го разбираше. Отрече, че е чела писмата му, но излъга. И за всичко останало ли го беше излъгала?

"За какво ти е поредната лъжкиня?"

Не, Джоана не лъжеше. Не беше като майка му.

Беше в деня след шестнайсетия му рожден ден. Майка му не дойде. За шестнайсет години Арън си спомняше само два пъти, когато бе дошла навреме за рождения му ден.

Беше прекарал четиринайсет рождени дни без майка си. Четиринайсет пъти бе обещавала, че ще дойде, а не се появи.

Разликата между преди и сега беше, че Арън имаше пари. Леля Дороти беше богата. Преди да умре, съпругът ѝ беше голям собственик на недвижими имоти в Лос Анджелис и ѝ остави много земя. През годините тя продаваше земята, за да се издържа, и не беше работила нито един ден през живота си.

Отначало леля Дороти го ненавиждаше. Чувството беше взаимно.

Но се търпяха. Даваше му пари, за да го държи далеч от себе си, и той ги взимаше, за да бъде далеч от нея.

Когато го остави в Глендейл при леля Дороти, майка му каза, че си е намерила работа на екскурзионен кораб.

– Ще ти изпращам картички от екзотични места.

– Защо не може да дойда с теб? Не ми трябва детегледачка. Скоро ще стана на шестнайсет.

Тя се засмя и го помилва по бузата.

– Изглеждам ли така, сякаш имам шестнайсетгодишен син? Всички мислят, че съм на двайсет и девет.

– Красива си, мамо.

Джинджър засия.

– Няма да е много уместно да се кача на борда с младеж като теб. Трябва да си намеря съпруг, Арън. Догодина ще стана на трийсет и пет. Нямам време.

Той знаеше, че догодина майка му ще стане на четирийсет, а не на трийсет и пет, но не каза нищо. Тя се самозалъгваше, така както лъжеше него и всички останали.

– Мамо, не харесвам леля Дороти.

– Престани, миличък. Тя е богата. Уговорили сме се. Няма да съобщя на жълтата преса, че съпругът ѝ беше хомосексуалист, а тя ще се грижи добре за теб. Дай целувка.

Аръня целуна по бузата. Майка му се усмихна, избърса се и провери грима си в огледалце.

Винаги избърсваше целувките му.

Не очакваше, че ще му изпрати картичка. Рядко го правеше. Арън имаше осем картички, които му беше изпратила, откакто беше петгодишен. Четири за рождени дни. Две за Коледа Една от Дисниленд, където беше ходила с приятеля си и двете му деца, момичета, и друга от Флорида.

Арън едва не се свърза с родителите на баща си Те му пишеха и се обаждаха четири години. Държаха се с него така, сякаш беше важен и беше нещо повече от стока. Повече от грешка.

И после престанаха.

Арън каза на леля Дороти, че иска да отиде на гости на баба си и дядо си за Коледа.

Тя се закашля и се изсмя.

– При Сандърс? Ха!

– Не говори така за тях.

– Защо искаш да бъдеш с онези хора, които вечно проповядват морал?

– Те ме обичат.

Леля Дороти отново се изсмя. На него.

– Арън, заблудено, глупаво момче.

Той настръхна.

– Мислиш, че им пука за теб? Тогава защо не се борят за родителските права? Имат пари. А майка ти е такава безотговорна тъпачка, че все едно щяха да вземат попечителство от малоумница, особено след... – Тя млъкна.

– След какво?

– Нищо.

– Какво?

Леля Дороти се взря в него.

– Е, вече си почти на шестнайсет. Предполагам, че мога да ти кажа. – Тя отпи от мартинито и отхапа от маслинката. – Майка ти те остави в апартамента си за три дни и замина с някакъв тип, когото свалила в бара. Непрекъснато те оставяше, когато беше малък. Сложи те в детското креватче и отиде да се забавлява. Смяташе, че няма да се нараниш. Но тогава си бил на две години. Прескочил си преградата на креватчето и три дни си живял на бисквити и вода. Съобразително дете. Семейство Сандърс знаеха за случилото се. Приятелят за три нощи издаде Джинджър. Тя рони крокодилски сълзи и се оправдаваше, че те завела на детегледачка. Така мислела, била много уморена, защото работела на две места и така нататък. Дрън-дрън! Майка ти дрънка само глупости, Арън. Не го забравяй. През повечето време работата ѝ е да си намери нов съпруг. Била е омъжена четири пъти, откакто си се родил. Познаваш ли някой от бившите ѝ съпрузи? Мисля, че не. Не ти е казвала за тях. Дори за Крие Дансън, който имаше две деца от първата си жена.