Алисън Бренан - Опасна близост

– Престани да гадаеш, Джо.

– И ти престани. Аз... – Тя млъкна изведнъж и наведе глава.

Тайлър хвана брадичката ѝ и я принуди да го погледне.

– Ханс смята, че Дохърти е имал определена причина да убие Трикси.

– Искаш да кажеш, че си го е заслужавала?

– Не, разбира се...

– Тя не заслужаваше да умре. Каквито и грешки да е правила в миналото, не заслужаваше да бъде застреляна. Трикси каза, че... се радва. Искаше да умре. Господи!

Джо се разрида. Тай я притисна до себе си, а после я вдигна и я отнесе в леглото. Беше много студена. Остави я за миг, засили отоплението и легна до нея.

– Замръзнала си.

– Все ми е едно.

– Престани, Джо. Не си виновна.

– Трикси е мъртва. Не мога да ѝ се сърдя. Искам, но не мога, защото е мъртва и няма да се съживи. Обичах я и съм ѝ много ядосана.

– Знам.

– Знаеш?

– Да. Ханс се досети.

– За Бога, не казвай на Лия. Моля те! Не искам да знае.

– Успокой се. Няма да ѝ кажа. Лия не трябва да знае нищо. Никой не трябва да знае, нито Карл, нито Портър или някой друг.

Той я държа в прегръдките си, докато сълзите ѝ пресъхнаха. След известно време дишането .й-Стана равномерно и тялото ѝ се отпусна в съня.

Тайлър я целуна по челото.

– Ще се оженя за теб, Джо. Някой ден ще кажеш "да".

В къщата светеше само една стая. Арън нямаше представа кой живее там, дали бяха будни или спяха, колко бяха и дали имаха оръжия.

Разбира се, че имаха оръжия. Нали живееха в дивата пустош.

На север от къщата се издигаше десет пъти по-голям обор. Що за животни се нуждаеха от такова огромно пространство? Но ако вътре имаше животни, имаше и топлина.

Той едва движеше пръстите си.

Беше тъмно. Единствената светлина идваше от фара на моторната шейна. Горивото почти беше свършило. Във фермата сигурно имаше бензин и можеше да зареди и да замине на разсъмване, преди да разберат, че е бил там.

Не искаше да наранява никого, който не заслужава. Дъг Чапман правеше така и той се радваше, че е убил копелето.

Арън не беше като него. Той беше добро момче. Изпълняваше каквото му кажеха, грижеше се за себе си, беше учтив и проявяваше уважение. Никога не създаваше неприятности на никого. Не нараняваше никого.

Бриджит не се броеше. Тя го нарани първа. Излъга го и каза, че го обича, а после скъса с него, когато той отвърна на обичта ѝ. Арън доказа, че Тревър Кийн е кретен, който иска само хубави лица. Но благодари ли му Бриджит? Не. Вкара го в изправителен дом за непълнолетни престъпници за шест месеца.

А Ребека... го подведе. Буквално крещеше, че го обича, така както го гледаше и примигваше. Играеше на сцената за него. Веднъж го прегърна след представлението. Беше истински ангел...

И после се омъжи за онзи тъпак, който никога нямаше да се държи с нея, както заслужаваше.

Ето защо Арън го уби.

Никой не знаеше. Измъкна се безнаказано. Отново.

Не искаше да убива Ребека и нямаше да го направи, ако не го беше отпратила. Ако не беше с онзи мъж. Разряза лицето ѝ неволно...

Джо прекоси пътя му. Арън рязко зави и едва тогава осъзна, че тя не е там. Усещаше обаче, че го наблюдава. Следеше ли го някой?

Той заобиколи къщата. Движеше се бавно, за да не го чуят, че се приближава. Оборът беше на неколкостотин метра.

"Ти уби сестра ми!" – сякаш извика в ухото му Джоана.

Арън ясно се видя как натиска спусъка. Веднъж. Куршумът улучи Трикси Уебър в гърдите. Той потрепери. Уби сестрата на Джоана. Нищо чудно, че тя се отвърна от него.

Но нима Трикси не заслужаваше да бъде убита? Вярно, не разби главата на момченцето, нито застреля съпруга на Джоана в корема, но беше отговорна за смъртта им колкото Линкълн Барне. А Линк получи смъртна присъда. Наказанието на Трикси се забави.

Джоана се стъписа – от разкритието за действията на сестра ѝ, но повече от убийството ѝ.

"Ти уби сестра ми!"

Мразеше го. Болката и гневът ѝ го съкрушиха. Не само защото Арън уби Трикси, но и защото не го обичаше. Никога не го беше обичала. Играеше си с него, както каза Дъг.

Той насочи шейната зад обора, далеч от любопитните очи на хората в къщата. Грабна припасите и оръжията и влезе вътре.

Беше пълно с овце. Бяха най-малко стотина. Как можеха да живеят натъпкани в обора?

Арън отлично знаеше как се чувстват. Хванати в капан. Самотни. Оборът беше техният затвор.

Животните се втренчиха в него. Няколко изблеяха, но повечето го гледаха с малките си черни очи. Беше студено, но не смразяващо като навън. Четири слаби крушки осветяваха стадото. Тихото бръмчене на генератор и топлината показваха, че оборът се отоплява. Поне достатъчно да не умре от студ.