Алисън Бренан - Опасна близост

– Ясно – отвърна Гросман и излезе.

– Спомняш ли си нещо друго?

Джейн поклати глава:

– Съжалявам.

Джо я потупа по коляното:

– Всичко е наред, Джейн. Ти нямаш никаква вина.

– Исках да се върна у дома и да видя как е Боб.

– Знам.

– Ще оставя Били и Ал тук до утре сутринта, за да се уверя, че сте в безопасност. Наш трябва да пристигне скоро.

– Благодаря, шерифе.

Излязоха от къщата и Тайлър удари с юмрук по верандата.

– Не мога да повярвам, че Дохърти се измъкна.

– Все някой ще го забележи – рече Джо.

Мич кимна.

– Всяко ченге в радиус от сто и петдесет километра го търси. Предполагам, че до двайсет и четири часа ще бъде задържан.

Оказа се обаче, че Бианки греши.

Арън научи много от Дъг Чапман. Да подкарва кола без ключове. Бързо да сменя откраднатите коли и да дава на полицията по-малък шанс да го проследи. И беше открил начин да се крие от охранителните камери.

Върна се в Покатело и се замисли какво да направи. В камионетката, която открадна, намери портфейл с осемдесет и няколко долара и плати в брой за евтин мотел. Приличаше толкова много на другите, където бяха нощували с Дъг, че не можеше да ги различи.

Лос Анджелис. Десет милиона души в окръга. Арън живя там повече от едно десетилетие и можеше да изчезне, да започне нов живот и да бъде свободен.

Само че нямаше желание да го стори.

Той се загледа в пистолета. Лесно можеше да се самоубие. Не беше достоен за никого, нито за майка си, леля си или баба си и дядо си. Баща му не идваше да го види, докато живееше с родителите му. Защо никой не го искаше? Защо майка му не позволи да остане при никого? Или може би всички искаха да се отърват от него.

Ненавиждаше се. Бриджит го обичаше, но после го разлюби. Ребека го обичаше, а сетне го намрази. Джоана също. Загуби ги всичките.

"Не си загубил Джоана. Тя все още е жива."

Джоана не го искаше.

"Убий я."

Не искаше да убива никого.

"Жалко момченце."

Арън настръхна и стисна пистолета. Не беше лош човек. Някога Джоана го обичаше. И може би отново щеше да го обикне.

"Глупако, ти уби сестра ѝ."

"Трикси го заслужаваше."

"Джоана няма да го разбере."

Пък и ченгето. Шерифът.

"С обич, Тайлър."

Беше ли му изменила Джоана по много по-лош начин? Дали разби сърцето му, за да бъде с друг мъж? С шерифа?

В гърдите му се надигна гняв.

"Трябва да си поговорите откровено с нея."

В това имаше смисъл. Той си спомни мига, в който напусна хижата с Джоана и коварната ѝ сестра. Джоана и шерифът си размениха погледи. Гледаха се по онзи начин.

През цялото време тя си играеше с него. Използваше го. Защо? За да накара приятеля си да ревнува? Като Бриджит... и Ребека. Употребиха го и после го изхвърлиха заради следващия мъж, който се появи пред очите им.

Арън нямаше да позволи да го използват отново. Не беше боклук. Той беше важен, специален.

"Ти си моето специално момченце. Дръж се добре с приятелите ми и скоро ще се върна."

Арън винаги се държеше добре. Поне се опитваше. Но майка му яевинаги се връщаше скоро.

Джоана трябваше да осъзнае, че не може да го изхвърли като боклук. Той не беше жалък и безполезен, а специален.

Джоана щеше да разбере това, преди да я убие.

Четири дни по-късно Джоана Маргарет Уебър, съименница на Джо, беше погребана във фамилния гроб в покрайнините на Лейквю. На надгробната плоча беше написано:

Беатрикс "Трикси" Мей Уебър 1 юни 1975 – 7 февруари 2008 година

Обичана майка, сестра, дъщеря, внучка и приятелка.

И тъй остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.

I послание към коринтяните 13:13

Трикси можеше да бъде погребана през пролетта. Държаха трупа ѝ в моргата на болницата. Земята беше замръзнала, но Джо не искаше да отлага погребението с два-три месеца. Нямаше да е честно към Лия.

Семейство Уебър живееха отдавна в Стогодишната долина, но тази зима щеше да бъде последната им в Монтана.

Карл затваряше хижата. Двамата е Портър смятаха да пътуват,

– Няма да се върна – каза той на Джо. – Но когато умра, искам да ме погребат тук.

Тя кимна и погледна опечалените, дошли за скромната церемония. Присъстваха почти всички, които живееха през цялата година в Долината, Уайът и неколцина приятели от Дилън, Енис и съседните селища.

Тайлър се приближи до Джо. Целуна я по челото, но не я погледна. Беше разтревожен и ядосан, че не успяха да заловят Арън Дохърти.