Алисън Бренан - Опасна близост

Тайлър се приближи предпазливо към имота на семейство Йоргенсън. Пилотът докладва, че сигналът идва от обора. Хеликоптерът беше обиколил фермата и бяха забелязали моторната шейна "Поларис" в отсрещната страна на обора.

Нямаше движение.

Тайлър раздели екипа на две. Четирима щяха да влязат в обора, а останалите трима – в къщата.

– Дохърти е въоръжен и опасен. Може да е взел заложници, мъж и жена на трийсетина години.

Тайлър, Гросман и двама федерални агенти се отправиха към обора. Спряха пред главните врати, слязоха от шейните и извадиха оръжията си. Бръмченето на моторите на шейните и на кръжащия хеликоптер сигурно беше предупредило Дохърти за присъствието им, затова шерифът не си направи труда да се промъква безшумно.

– Дохърти! Аз съм шерифът Макбрайд. Не усложнявай нещата. Излез с вдигнати ръце.

Отговор не последва.

Не се чуваше никакъв звук, но във въздуха се разнасяше мирис на кръв. Много кръв.

Той вдигна пръсти. Един, два, три.

Тайлър, Гросман и федералните агенти влязоха.

Въпреки че очакваше да види трупове, Тайлър беше абсолютно неподготвен за кръвопролитието в обора на Йоргенсън.

Вътре имаше стотина овце. Те бяха облени в кръв. Оборът беше изпълнен с противна, сладникава миризма на кръв. Стените, ъглите, колоните и сеното бяха изпръскани с кръв.

Гърлата на някои овце бяха прерязани. Други бяха наръгани. Никоя не помръдваше. Всичките бяха мъртви.

Тайлър и ченгетата претърсиха обора, но не откриха Дохърти.

– Елате насам – повика ги Гросман.

Стоеше в тясна стаичка в ъгъла и посочи купчина окървавени дрехи.

– Приличат на дрехите на Дохърти.

– Къде е намерил други?

Всички погледнаха към къщата. Стомахът на Тайлър се сви при мисълта, че там може да има още двама мъртъвци.

– Тук има мъж в безсъзнание. Жив е и пулсът му е силен. Няма видими наранявания – чу се гласът на единия федерален агент от предавателя.

– Ами жената?

– Няма я. Претърсихме цялата къща.

– Проверете пак. – Тайлър не очакваше да намерят Джейн Йоргенсън, но искаше да се увери дали не се е скрила някъде.

Огледа се и си представи, че е на мястото на Дохърти. Не се беше занимавал с проникване в съзнанието на убийци. Агент Ханс Виго беше много по-опитен в тълкуването на начина на мислене на психопати като Дохърти.

Знаеше обаче, че за да бъде добро ченге, трябва да се опита да предвиди следващия ход на Дохърти.

Много овце бяха наръгани един или два пъти. Две бяха обезглавени и накълцани. Но повечето бяха с прерязано гърло.

Без съдебномедицинска експертиза щеше да бъде невъзможно да се определи откъде е започнала касапницата, но трите начина на убиване бяха свързани. Овцете наоколо бяха наръгани, онези до вратите, които сякаш се бяха опитали да избягат, бяха с прерязани гърла и една или две прободни рани. Тайлър реши, че нещо е провокирало Дохърти и е убил напосоки първите овце, а после, вероятно защото се е уплашил, че животните ще вдигнат шум и ще събудят фермера, или от извратеност е убил и останалите.

Той тръгна внимателно между труповете и забеляза странна прилика в повечето овце. Сходна прободна рана в корема.

Разгледа по-отблизо някои трупове. Не беше криминалист, но тъй като в окръг Бийвърхед нямаше, екип по съдебна медицина, Тайлър и помощниците му имаха основна подготовка. Някои рани бяха направени след смъртта, сякаш след като беше убил овцете, Дохърти се бе върнал и ги бе наръгал веднъж в корема. Защо? За да се увери, че са мъртви или поради някаква друга, психопатска причина?

Гросман се приближи до него.

– Навън има кръв и следи от моторна шейна. Водят от бараката към къщата.

– Може би "Поларис" не е работела добре и е откраднал шейна от Йоргенсън.

– Джейн е изчезнала. Претърсиха къщата, но не я откриха.

– Боб още ли е в безсъзнание?

– Ал го свестява.

Тайлър излезе от обора с мъртвите овце и изпита облекчение, а после се свърза с хеликоптера.

– Безопасно е да кацнете. Дохърти е заминал и е взел заложница. – В същия миг в далечината се чу бръмчене на моторна шейна, която се приближаваше бързо. – Чакай, Блекстоун. От северозапад идва шейна.

– Ще проверя. Не затваряй. – След няколко минути Блекстоун се обади отново: – Шейната е с един човек. Движи се право към теб.

– Можеш ли да разпознаеш човека?

– Не. Той или тя е с яркожълта каска и синьо скиорско яке.

Тайлър направи знак на екипа да заемат позиции. След малко видяха моторната шейна. Хеликоптерът я следваше.