Алисън Бренан: Опасна близост

Тайлър целуна вътрешната страна на бедрата ѝ, докато тя изпитваше оргазъм, по-разтърсващ от всеки опиат. Прокара език нагоре към гърдите, шията, ушите и накрая устните ѝ.

Джо го зацелува жадно. Ръцете ѝ бяха увити около врата му, а краката ѝ разтворени. Единият беше преметнат върху съвършения му задник. Тя протегна ръка и докосна големия му, натежал пенис между краката ѝ.

Бавно го насочи вътре в себе си и Тайлър изстена. Джо потрепери. Вагината ѝ беше чувствителна от двата оргазма, но въпреки това тръпнеше в очакване. Той спря веднага щом главата влезе.

– Не ме измъчвай – промълви тя.

Тайлър се тласна в нея и тя извика.

Този път се движеше по-бавно и търпеливо, поне отначало. Докато се люшкаха заедно в единен ритъм с допрени гърди и преплетени езици, търпението отстъпи пред силата на страстта, наситена с любов.

Целуваше я по шията. Телата им бяха облени в пот. Тайлър прокара език по ухото и после по извивката на челюстта ѝ. Тя потърси устните му и го целуна.

Той изведнъж спря, стисна зъби в усилие да се сдържи и я погледна.

Очите ѝ бяха затворени, шията извита назад и златистокестенявите ѝ коси – разрошени и съблазнителни.

Тайлър хвана ръката ѝ и пръстите им се преплетоха.

– Джо, погледни ме.

Тя отвори очи, потъмнели от страст или може би изглеждаха така на лунната светлина, която проникваше през прозореца.

Без да откъсва поглед от нея, той извади пениса си и после отново се тласна в нея. Гърдите ѝ се разтресоха. Обичаше да я кара да реагира.

Намериха ритъм, който задоволи и двамата. Бяха свързани с всичко – от очите и ръцете до най-интимните части. Тайлър не беше правил толкова наситен с чувства секс. Джо беше разтворила устни и дишането ѝ се превърна в стенанйя, тялото ѝ се движеше все по-бързо и го караше да се тласка в нея по-силно, докато изведнъж се напрегна и скова. Тайлър се тласна за последен път и двамата едновременно изпитаха върховната наслада.

Той бавно измъкна члена си и прегърна Джо с едната си ръка, а с другата потърси юргана. Намери го и зави притиснатите им едно до друго тела.

– Обичам те – прошепна тя и целуна ръката му.

Тайлър се развълнува, когато чу тези думи. Държа я до себе си, докато Джо заспа.

Мъглата задържа хеликоптера до обяд, но когато излетя, небето над Долината беше синьо и слънцето грееше. Температурата от минус седем се повиши на плюс пет градуса и продължи да се покачва. Слънцето щеше да превърне горния пласт сняг в хлъзгава и опасна киша.

– Внимавай – каза Джо на Тайлър, който се качи в "Арктик Кет". – Искам да се върнеш жив и здрав.

Той я целуна.

– Ти също. – Тайлър погледна Мич Бианки: – Не я изпускай от поглед.

– Добре, шерифе. – Агентът отдаде чест и стисна рамото на Джо. Искаше да бъде на земята с Тайлър и останалите от екипа, но Ханс Виго, федералният агент с най-висок ранг от всички на мястото и очевидно командир на операцията, отказа.

– Не може да се разчита на теб. Може да убиеш себе си или някой друг – заяви Ханс. – Ще отидеш с хеликоптера.

Виго щеше да остане в хижата с още двама федерални агенти да пазят семейството на Джо и Джейсън Макбрайд. В дома на Наш имаше други двама агенти в случай, че Дохърти се върнеше там. Блекстоун, Мич, Джо и пилотът щяха да пътуват с хеликоптера, а Тайлър, двамата му помощници и останалите четирима агенти щяха да търсят убиеца с моторните шейни. Тайлър пое командването.

Бяха разделени на три екипа, но започнаха заедно. Ако от хеликоптера забележеха нещо подозрително, единият екип щеше да отиде да провери. Всички имаха предаватели.

Сателитното проследяващо устройство на "Поларис" не беше засечено от компанията за комуникации, но Блекстоун смяташе, че може да го долови, когато се приближат.

– Освен ако Дохърти не е разбрал, че го следим, и не го е изключил.

– Или да е сменил шейната – добави Бианки.

– Малко вероятно. Повечето ферми се намират в източната страна на Долината. Той се е отправил на запад. Може и да се е върнал, но щяхме да го чуем. Тук звукът се разнася надалеч.

– Ще започнем издирването от мястото, където намерихме Бианки вчера – каза Блекстоун на пилота.

– Слушам.

Джо не беше летяла над Стогодишната долина. Гледката беше зашеметяваща. Движеха се над седемте моторни шейни, обикаляха и се връщаха. В Долината имаше малко дървета. Ловенето растяха на планинския склон на юг от пътя, който беше непроходим за моторни шейни, освен ако човек не беше професионалист. Арън Дохърти не беше такъв и не виждаха следи, че е поел на юг.