Бенджамин Блак - Чернооката блондинка

— Можеш да тръгваш, Ламар.

— Веднага, господин Хансън — заекна Ламар. Хвърли ми наполовина уплашен, наполовина обиден поглед. После се отдалечи, тътрузейки крака и помъкнал греблото подире си. Хансън го наблюдаваше със снизходително изражение.

— Ламар има добро сърце, обаче си фантазира — обясни ми той.

— Мисли ви за капитан Кук — рекох.

Той кимна усмихнато.

— Не знам откъде изобщо е чул за Питър Пан. Сигурно някой му е прочел историята някога или пък е гледал драматизация. В крайна сметка дори хора като Ламар имат майка. — Извърна се към мен. — Какво мога да направя за вас, господин Марлоу?

— Научихте ли за Лин Питърсън? — попитах.

Той се намръщи.

— Да, разбира се. Трагедия. Не мярнах ли и вашето име в новината за смъртта ѝ във вестника?

— Вероятно. Бях с нея, когато убийците я отмъкнаха.

— Разбирам. Това сигурно ви е съборило.

— Да, „съборило“ е точната дума.

— Защо я „отмъкнаха“, както се изразихте?

— Търсеха брат ѝ.

— Въпреки че е мъртъв?

— А мъртъв ли е?

Хансън не ми отговори, само ме изгледа замис­лено, навел глава на една страна.

— Искате да ми зададете още въпроси за Нико ли? Наистина нямам какво повече да ви кажа.

— Познавате ли човек на име Лу Хендрикс? — попитах.

Той се замисли.

— Собственика на онова казино в пустинята ли? Срещал съм го. Идвал е в клуба един-два пъти.

— Не е ли член?

— Не, идвал е като гост.

В отсрещния край на поляната участниците в събранието нададоха разпокъсани бурни възгласи. Хансън погледна към тях, заслонил очите си с ръка.

— Както виждате, днес тук са „Благородниците от храма“ 8 8 Античен арабски Орден на благородниците от Мистичния храм — организация, сродна на масонството, със силна социална ориентация. — Б.пр. , а те понякога са малко шумни. Да пийнем по нещо?

— Мисля, че няма да навреди. Стига да не е чай.

Той се усмихна.

— Насам, моля.

Минахме през входната врата, покрай богато орнаментираната рецепция и оперената рецепционистка със сините очила. Групи старци с фесове се мотаеха по коридорите, в бара и в трапезарията.

— Да отидем в кабинета ми — предложи Хансън. — Там е по-тихо.

Кабинетът му се оказа просторна и красива стая с висок таван, дискретно обзаведена с подбрани светли мебели и с няколко красиви индиански черги на пода. Стените бяха облицовани с ламперия от черешово дърво, имаше бюро като онова на рецепцията, само че по-голямо и по-богато украсено. Хансън със сигурност не се скъпеше по отношение на материалните си удобства. Липсваха обаче всякакви признаци за личен живот — нямаше снимки в рамки на съпруга и деца, нито великолепна фотография на любима с цигара и вълниста коса в стил „Вероника Лейк“, каквито типове като Хансън обикновено поставят на видно място върху бюрото си. Може би не си падаше по жени или пък клубът не гледаше с добро око на личните подробности, но всъщност какво значение имаше. Така или иначе, налице беше нещо почти тревожно в икономичната спретнатост на това място.

— Седнете, господин Марлоу — покани ме Хансън. Приближи се до бюфета, върху който бяха подредени различни бутилки. — Какво да ви предложа?

— Уиски, моля.

Той прегледа бутилките.

— Имам „Олд Крау“, ще свърши ли работа? Аз предпочитам мартини.

Наля ми едно чисто уиски, добави няколко кубчета лед, приближи се и ми подаде чашата. Бях седнал на спретнато малко канапе с висока облегалка и струговани дървени крачета.

— Няма ли да ми правите компания? — попитах.

— Не пия, когато съм на работа. Господин Канинг има непоклатими виждания относно опасностите, които крие бутилката. — Отново измайстори трепкащата си усмивка.

— Нещо против да запаля? Господин Канинг има ли виждания относно тютюна?

— Не, заповядайте. — Наблюдава ме как паля цигара. Предложих му табакерата си, но той поклати глава. Запъти се към бюрото си и се облегна на предната му част със скръстени ръце и глезени. — Упорит човек сте, господин Марлоу — небрежно подметна Хансън.

— Искате да кажете, че съм трън в очите.

— Не казах това. Възхищавам се на постоянството.

Отпивах от питието си, пушех си цигарата и оглеждах стаята.

— Какво точно вършите, господин Хансън? Знам, че сте управителят, но какви са задълженията ви?

— Има много административна работа, свързана с управлението на такъв клуб — няма да повярвате.

— И господин Канинг ви е дал картбланш?

Той леко присви очи.

— Повече или по-малко. Може да се каже, че имаме споразумение.