Агата Кристи - Убийство в Месопотамия

— Работа ли? Разбира се, че всеки си има работа, само че Луиз не позволява нито за миг някой да я измести от първото място.

„Аха — казах си аз, — ти май никак не я обичаш!“

— Аз просто не виждам каква нужда има Луиз от професионална медицинска сестра — продължи тя. — Според мен една компаньонка би била от много по-голяма полза за нея, отколкото медицинска сестра, която ще й пъхне термометъра в устата, ще й премери пулса и няма да нарече черното бяло.

Без колебание признавам, че този път Шийла успя да предизвика любопитството ми.

— Значи вие смятате, че тя не е болна?

— Разбира се, че не е болна. Нищо й няма. Тази жена е здрава като бик. Ах, само как умее да се оплаква и да предизвиква съчувствие: „Клетата Луиз не е спала през нощта!“, „Има кръгове под очите!“. Ами да, след като си ги е нарисувала със син молив! Прави всичко, за да привлече всеобщото внимание, да накара хората да се въртят около нея!

Във всичко това трябваше да има нещо вярно. Както всички медицински сестри, аз също съм имала работа с хипохондрици, чиято единствена радост е да вдигат на крак цялата къща, за да се занимават с тях. Ако някой път лекар или медицинска сестра им каже: „Хайде, хайде, вие изобщо не сте болен!“, те не му вярват и са обзети от най-искрено възмущение.

Може би и госпожа Лайднър спадаше към тази категория от мними болни, и от само себе си се разбираше, че съпругът й бе първият измамен. Много често съм забелязвала, че мъжете са склонни да проявяват изумително лековерие, когато въпросът се отнася до здравето на жените им. Във всеки случай думите на госпожица Райли се разминаваха с това, което бях чула. Те никак не се връзваха с израза „в безопасност“, произнесен от доктор Лайднър.

Интересно как този израз се запечата в съзнанието ми.

С мисълта за него попитах:

— Да не би госпожа Лайднър да има слаби нерви? Да не би да се плаши от това, че живее далеч, в усамотение?

— Че от какво може да се плаши? Господи, ами в къщата има десет души! Освен това имат и стража, която охранява античните предмети. О, тя никак не е страхлива жена… поне…

Изглежда на Шийла неочаквано й хрумна нещо, тъй като изминаха няколко секунди, преди да изрече:

— Вашият въпрос ме учудва.

— Защо?

— Вчера сутринта с поручик Джервис отидохме там. Повечето вече работеха по разкопките. Госпожа Лайднър седеше и пишеше писмо и явно не ни чу. Местното момче, което обикновено посреща посетителите, този път отсъстваше, така че ние отидохме направо на верандата. Тя зърна сянката на поручик Джервис върху стената… и изпищя! Щом ни видя, започна да се извинява — помислила, че е някой непознат. Странно, нали? Искам да кажа, че даже и да е бил непознат, защо ще се държи така?

Кимнах замислено.

Събеседничката ми помълча няколко секунди, после отбеляза:

— Не зная какво им става тази година! Всички са настръхнали. Джонсън ходи винаги навъсена и не обелва думичка. Дейвид говори само когато е наложително. Що се отнася до Бил, той не спира да дрънка, а това влошава нещата още повече. Кари пристъпва така, сякаш се страхува, че всеки миг земята ще се разтвори под краката му. И всички се дебнат един друг като… като… Не знам какво точно ги е прихванало, но всичко това ми се вижда много странно!

Действително ми се стори някак особено, че двама души, толкова различни като госпожица Райли и майор Пениман имат едно и също впечатление.

Точно в този момент Колман връхлетя в стаята — да, това беше точната дума. Ако изведнъж провесеше език навън и размахаше опашка, нямаше да учуди никого.

— Здравейте, здравейте! — каза той. — Изпълних всички поръчки — аз съм царят на магазините! Показахте ли на госпожица Ледърън прелестите на града?

— Да, но тя не се впечатли особено — отвърна госпожица Райли.

— Не мога да я упрекна — каза той. — Едва ли друг път е виждала толкова развалини на едно място!

— Вие май не цените живописното и античното, драги ми Бил. Защо тогава сте станали археолог?

— Не съм виновен аз. Виновен е моят настойник. Той е учена птица, професор в колеж, който прекарва времето си по пантофи, ровейки се из книгите. Като негов питомец аз му дойдох в повече.

— Наистина е адски глупаво да се оставите да ви натрапят професия, която не ви влече — упрекна го Шийла.

— Грешите, Шийла, нищо не са ми натрапвали. Старецът ме запита дали имам влечение към каквато и да било професия и аз му отговорих, че нямам. И тогава той ме изпрати тук за един сезон.

— А всъщност имате ли някаква представа изобщо какво ви се прави? Човек трябва да има някаква цел.