Агата Кристи - Убийство в Месопотамия

Никой не помръдна. Ужасът от тази драма сковаваше всички ни. Не само ужасът — но също и съжалението. Доктор Лайднър нито бе помръднал, нито бе произнесъл думичка. Най-сетне се раздвижи леко и погледна Поаро с уморените си, кротки очи.

— Да — каза, — доказателства липсват. Но това няма значение. Знаехте, че няма да отрека. Винаги съм отричал истината… Струва ми се даже, че сега най-сетне ми олекна… Много съм уморен… — После добави просто: — Разкайвам се за смъртта на Ан. Беше глупаво и безсмислено, но вече не бях господар на себе си. Клетата жена! Колко ли е страдала! Вече не бях на себе си, бях заслепен от страх. — Тъжна усмивка се появи на устните му, разкривени от болка. — От вас би излязъл първокласен археолог, мосю Поаро. Притежавате дарбата да възкресявате миналото. Всичко беше почти така, както казахте. Аз действително обичах Луиз, но я убих. Ако я познавахте, щяхте да ме разберете… Всъщност струва ми се, че и без това сте разбрали…

Всъщност това е почти всичко.

Отец Лавини и съучастникът му бяха арестувани в Бейрут в момента, когато са се качвали на един кораб.

Шийла Райли се омъжи за младия Емът. Точно такъв мъж й трябваше на нея. Той е сериозен човек и ще я сложи на мястото й. Тя би прегазила клетия Бил Колман.

Впрочем аз се грижих за Бил миналата година, когато бе опериран от апендицит. Доста се привързах към него. След това той замина за една ферма в Южна Африка.

Повече не съм стъпила в Ориента. Странно — понякога ми се иска отново да отида там. Чувам отново бученето на водното колело, спомням си перачките по брега на Тигър и странните, високомерни погледи на камилите — и почти изпитвам носталгия. В края на краищата мръсотията може би не е така вредна, както са ми внушавали.

Доктор Райли ме посещава понякога, когато пристигне в Англия. Както обясних още в началото, той ме накара да направя това.

— Вземете го, ако искате — казах му. — Зная, че е пълно с граматически грешки и че не е написано както трябва — но това е положението.

И той го взе. Много ще се учудя, ако някога този текст бъде публикуван.

Мосю Поаро замина за Сирия, а на следващата седмица се върна в Англия с „Ориент Експрес“, където се заплел в друго убийство. Много е умен — не мога да го отрека, само че няма да му простя така лесно, загдето ми се подиграваше по този начин. Да разправя, че ме подозирал в убийство и че не съм била истинска медицинска сестра!

И лекарите са такива — правят си шеги за твоя сметка, без да ги е грижа много-много за чувствата ти.

Често си мисля за госпожа Лайднър и се питам каква беше тя в действителност… Понякога виждам в нея ужасна жена, а понякога си спомням за нейната вежливост към мен, за нежния й, благ глас, за хубавите й златисти коси и тогава ми става жал за нея, вместо да я виня…

Съжалявам и доктор Лайднър. Зная отлично, че на съвестта му тежат две убийства, но не мога да го съдя? Той толкова обичаше тази жена!

Колкото повече остарявам и колкото повече скръб и тъга виждам в хората наоколо, толкова по-снизходителна ставам към тях. Какво бе станало с добрите и непоклатими принципи, които бе възпитала в мен моята леля?

Беше много религиозна, беше и малко особена. Нямаше съсед, чиито недостатъци тя да не познава като родната му майка…

Боже мой! Наистина доктор Райли беше прав — когато човек се залови да пише книга, не знае къде и кога да спре. Само ако можех да измисля нещо хубаво за край!

Ще помоля доктор Райли да ми каже някой свещен арабски израз от рода на този, с който си бе послужил Поаро.

В името на Аллаха, Състрадателния и Милостивия…

Нещо в този дух…

Tout de meme (фр.) — Все пак. — Б.пр.

Mon pauvre collegue (фр.) — Бедният ми колега — Б.пр.