Агата Кристи - Убийство в Месопотамия

Поаро се огледа. Очите на всички бяха устремени в него. Сред присъстващите като че ли бе настъпило леко отпускане, но сега напрежението се върна отново. Нещо щеше да се случи…

Поаро продължи монотонно и безпристрастно:

— Писмата, терасата, прозорецът… Да, всичко се обясняваше, всичко отиваше на мястото си. Преди малко казах, че трима мъже притежаваха алиби за часа на престъплението. Доказах и слабостта на две от тези алибита. Сега виждам грешката си — моята удивителна грешка! Третото алиби също не струва нищо. Не само че доктор Лайднър е имал възможност да убие жена си, но съм абсолютно уверен, че го е извършил.

Мълчанието, което настана, беше в резултат на объркване и изумление. Доктор Лайднър не каза нито дума. Изглеждаше все още потънал в своя далечен свят. Обаче Дейвид Емът се раздвижи неловко и каза:

— Не разбирам за какво намеквате, мосю Поаро. Нали ви казах, че доктор Лайднър не е напускал терасата преди три без четвърт? Повтарям, това е абсолютната истина. Кълна се, че това е самата истина! Нямаше как да слезе, без да го видя.

Поаро кимна.

— О, не се съмнявам във вашите думи. Доктор Лайднър не е напускал терасата — този факт остава безспорен. Но това, което разбрах — което бе разбрала и госпожица Джонсън, — е, че доктор Лайднър е можел да убие жена си, без да напуска терасата!

Всички ние направо зяпнахме от почуда.

— Прозорецът! — извика Поаро. — Нейният прозорец! Ето какво разбрах аз, както го бе разбрала и госпожица Джонсън. Нейният прозорец се намира точно отдолу, не откъм страната на двора, а навън — към страната на полето. И доктор Лайднър е бил горе на терасата, без някой да го вижда какво прави. Големите каменни бухалки са му били подръка там горе. Всичко е толкова просто — при условие, че убиецът е имал време да премести трупа, преди да го открие някой друг… О, това е великолепно! Невъобразима простота! Слушайте, ето как е станало — доктор Лайднър работи на терасата и подрежда своята керамика. Той ви повиква, господин Емът, и докато разговаря с вас, той вижда нещо обичайно — как момчето се възползва от отсъствието ви, за да прекъсне работата си и да излезе от двора. Лайднър ви задържа десетина минути, после ви оставя да слезете и щом вие сте вече долу и започвате да викате момчето, пристъпва към изпълнение на плана си. Изважда от джоба си маската от пластилин, с която вече е плашил много пъти жена си, и я спуска над парапета, докато тя започва да се удря в прозореца. Повтарям ви — този прозорец гледа към полето, а не към двора. Госпожа Лайднър е в леглото си. Внезапно маската започва да чука по прозореца и привлича вниманието й. Но в момента не е тъмно — това става посред бял ден и госпожа Лайднър никак не се уплашва. Тя вижда, че това е опит за груба шега. Тя не е изплашена, но е възмутена. Постъпва така, както би сторила и всяка друга жена на нейно място — скача от леглото си, отваря прозореца, промъква главата си през решетката и поглежда нагоре, за да види кой прави тези номера. Съпругът й изчаква. Държи в ръка тежката бухалка, готов за действие. Той издебва удобния момент и пуска бухалката… С лек вик (чут от госпожица Джонсън) госпожа Лайднър пада върху козята кожа, постлана под прозореца. Доктор Лайднър предварително прекарва връв през една дупка в дръжката на бухалката. Не му остава нищо друго, освен да издърпа връвта, а с нея и бухалката при себе си. После я поставя сред другите предмети, като обръща страната с кръвта надолу. И продължава работата си още цял час до момента, когато смята, че трябва да изпълни втората част от своя план. Той слиза по стълбата, разменя няколко думи с Емът и сестра Ледърън, прекосява двора и влиза в стаята на жена си. А ето неговите думи, с които обяснява действията си там: „Видях тялото на жена си проснато до леглото. За момент останах като парализиран — не можех да помръдна. Най-сетне се приближих, коленичих над нея и взех главата й в ръцете си. Видях, че е мъртва… Най-сетне станах… Чувствах се замаян, сякаш бях пиян. Едва се добрах до вратата и извиках.“ Един съвсем правдоподобен разказ от човек, смазан от болка. А сега ще ви кажа каква е истината според мен. Доктор Лайднър влиза в стаята, изтичва към прозореца и след като си слага ръкавици, го затваря. После вдига трупа на жена си и го поставя между леглото и вратата. Тогава забелязва малко кърваво петно върху кожата под прозореца. Не може да замени кожата с другата, защото имат различни размери, но постъпва другояче — взема кожата с петното и я постила пред умивалника, а кожата от това място постила под прозореца. Ако петното кръв бъде забелязано, то ще бъде свързано с умивалника, а не с прозореца — много важен момент. За Лайднър е от голямо значение нищо да не насочва към прозореца. След това отива до вратата и заиграва ролята си на покрусен съпруг. Тази роля е лесна за него, защото той действително е обичал съпругата си.