Агата Кристи - Убийство в Месопотамия

Госпожа Меркадо се провикна:

— Това е лъжа!

Поаро не й обърна внимание.

— След това насочих вниманието си към госпожица Джонсън. Беше ли тя способна да извърши убийство? Мисля, че да. Както всички хора, надарени със силна воля и голямо самообладание, тя е сдържала чувствата си, но един ден стената се пропуква! Ако тя е извършила това убийство, това е можело да стане само поради мотив, който е засягал доктор Лайднър. Ако така или иначе тя е била убедена, че госпожа Лайднър само трови живота на съпруга си, сляпата ревност, която е измъчвала госпожица Джонсън, би могла да я тласне към престъпление при най-малкия повод. Да минем сега към тримата млади мъже. Най-напред Карл Райтер. Ако по една случайност Уилям Боснър е сред членовете на експедицията, най-вероятно е това да е Райтер. Но ако е така, какъв съвършен актьор е той! Но ако си е просто Карл Райтер, имал ли е причина за убийство? От гледна точка на госпожа Лайднър Карл Райтер е бил за нея прекалено лесно завоевание. Той веднага се е проснал в нозете й, а сляпото обожание на един мъж и покорството му винаги провокират у една жена най-тъмните й страни. В отношението си към този млад човек тя е проявявала умишлена жестокост — упреци, унижения и какво ли не. С две думи — превърнала е живота на нещастния младеж в истински ад.

Поаро прекъсна мисълта си внезапно и се обърна към младия Райтер с подчертано поверителен тон:

— Млади приятелю, нека това ви послужи за урок. Вие сте мъж. Дръжте се като такъв! На Природата й е противно един мъж да хленчи. А жените и Природата имат почти еднакви реакции! Помнете винаги, че е за предпочитане да хвърлите чиния по главата на една жена, отколкото да се извивате като червей пред нея, когато тя благоволи да ви погледне.

Като приключи с това лично отклонение, Поаро отново заговори в своя лекторски стил:

— Бил ли е изтерзан Карл Райтер до такава степен, че да пожелае да отмъсти на своята мъчителка? Страданието понякога оказва странно въздействие върху хората. Не бих могъл да твърдя, че случаят не е бил такъв. Сега идва ред на Уилям Колман. Като съдим по думите на госпожица Райли, неговото поведение е доста подозрително. Ако той е убиецът, то това би било възможно само ако под неговата безгрижност се е криела личността на Уилям Боснър. Аз не вярвам, че Уилям Колман като Уилям Колман притежава темперамент на убиец. Той може да притежава други недостатъци. А! Навярно сестра Ледърън ще ни осведоми в това отношение?

Как го правеше този човек? Бях сигурна, че в момента лицето ми не изразява нищо.

— О, едва ли — казах аз колебливо. — Но понеже не бива да скриваме нищо, ще ви кажа, че един ден господин Колман се похвали пред мен колко добър фалшификатор би излязло от него.

— Много добре — каза Поаро. — Следователно, ако е намерил някои от анонимните писма, той прекрасно би могъл да имитира почерка им.

— Бре, бре, бре! — извика Колман. — На това му казват скалъпена работа!

Поаро продължи, без да се впечатли от думите му:

— Много трудно е да се установи дали господин Колман е Уилям Боснър или не. Той ни говори за настойник, а не за баща — значи не можем напълно да отхвърлим тази идея.

— Какви глупости! — извика Колман. — Чудя ви се защо слушате този бърборко!

— От тримата млади мъже остава още Дейвид Емът — продължи Поаро. — Той също би могъл да бъде Уилям Боснър. А ако е имал лични причини да премахне госпожа Лайднър, още от самото начало разбрах, че няма да изкопча нищо от него. Той запазваше непоклатимо хладнокръвие и не ми даде нито веднъж повод да го изоблича или да го накарам да се улови на някаква хитрина. От всички членове на експедицията единствен Дейвид Емът се очертаваше като безпристрастен съдник на личността на госпожа Лайднър. Той я описа такава, каквато си беше, но когато се опитах да установя какво влияние е имала тя над него, не успях да открия нищо. Допускам, че със своето хладно държание той е провокирал и ядосвал госпожа Лайднър. Смея да заявя, че, съдейки по темперамент и способности, измежду всички ви господин Емът е най-способен да извърши престъпление.

За пръв път Емът откъсна поглед от върха на обувките си и рече:

— Благодаря.

В гласа му като че ли се прокрадна нотка на удивление.

— Последните двама в списъка са Ричард Кари и отец Лавини. Според показанията на сестра Ледърън и някои други господин Кари и госпожа Лайднър не са могли да се понасят. Полагали са усилия да бъдат учтиви един към друг. Госпожица Райли обаче изложи пред мен едно съвсем противоположно обяснение за тяхното поведение и скоро се уверих, че тя има право. Увереността ми се затвърди, когато провокирах господин Кари да говори безразсъдно и гневно. Не беше трудно — той беше в състояние на крайно нервно напрежение. В действителност той беше — а и все още е — на ръба на нервна криза. Когато човек достигне предела на своите възможности, той губи способност да се съпротивлява. Задръжките на господин Кари паднаха почти веднага. Той ми призна с очевидна искреност, че е мразел госпожа Лайднър. Това несъмнено беше самата истина — той наистина я е мразел. Но защо? Преди малко ви споменах за фатални жени с разрушителна магическа сила, но тази сила не е чужда и на мъжете. Има мъже, които привличат жените, без да полагат и най-малкото усилие и това в днешно време се нарича сексапил. Господин Кари притежава това качество в необикновено голяма степен. Предан на своя приятел и шеф, той е бил равнодушен към чара на госпожа Лайднър. Тя се почувствала засегната от поведението му и решава, че на всяка цена трябва да покори сърцето на Ричард Кари. Но тогава се случва нещо съвсем непредвидено. Самата тя за пръв път в живота си става жертва на непреодолима страст и се влюбва в Ричард Кари. А той — той не устоял. Ето как се обяснява това нервно напрежение, от което той страда така жестоко. Този човек бил разкъсван от две противоположни страсти — едновременно е обичал и мразел Луиз Лайднър. Мразел я, защото е станала причина да изневери на своята лоялност към приятеля си. Не познавам по-голяма омраза от тази на мъж, когото съдбата е заставила да обикне жена против волята си. За мен този мотив беше напълно достатъчен. Бях убеден, че в известни моменти Ричард Кари трябва да е изпитвал неудържимо изкушение да удари с всичката сила на ръката си това красиво лице, което го е омагьосало. Още от началото си мислех, че убийството на Луиз Лайднър е „престъпление на страстта“. В лицето на господин Кари намерих идеалния убиец за престъпление от този род. Сега остава един последен кандидат за титлата убиец — отец Лавини. Този почтен монах веднага привлече вниманието ми поради рязкото противоречие между даденото от него описание на човека, който надничал през прозореца, и това на сестра Ледърън. Във всички свидетелски показания обикновено има известни разминавания, но в този случай разликата беше просто фрапираща. Освен това отец Лавини настояваше специално върху една характерна черта на човека — кривогледство, което трябваше да улесни разпознаването му. Обаче твърде скоро се изясни, че докато описанието на сестра Ледърън беше по същество точно, то това на отец Лавини далеч не беше такова. Останах с впечатление, че монахът преднамерено ни заблуждава — сякаш иска да прикрие този човек. В такъв случай обаче той трябва да е знаел нещо повече за този любопитстващ. Разговарял е с него, но за какво са говорили, знаем само от отец Лавини. Какво е правел този иракчанин, когато са го видели сестра Ледърън и госпожа Лайднър? Опитвал се е да надникне през прозореца — прозореца на госпожа Лайднър — така помислили и двете жени. Но когато застанах на същото място, където са били те, се уверих, че може също така да е бил прозорецът на залата с находките. На следващата нощ е вдигната тревога. Някой се е намирал в залата с находките, но не са установени никакви липси. Интересното за мен е, че когато Лайднър пристига в залата, заварва там отеца. Той му казва, че видял някаква светлина, но и този път знаем това само от неговите думи. Отецът ме заинтригува. Когато онзи ден направих предположението, че отец Лавини може да бъде Фредерик, доктор Лайднър го отхвърли категорично. Според него Лавини бил много известен човек. А защо Боснър, който е имал пред себе си почти двайсет години, за да направи нова кариера под друго име, да не бъде този прочут човек? Все пак трудно можех да повярвам, че Боснър е прекарал цялото това време в религиозно обкръжение. Тогава ми дойде наум едно много по-просто решение. Някой от членовете на експедицията виждал ли е отец Лавини преди идването му тук? Явно, че не. Тогава защо да не може някой друг човек да се представи за добрия отец? Открих, че една телеграма е била изпратена в Картаген, когато доктор Бърд, който трябвало да участва в експедицията, внезапно се разболял. Какво по-лесно от това да задържиш една телеграма? Що се отнася до самата работа, отец Лавини е единственият палеограф, прикрепен към експедицията. Един интелигентен човек с повърхностни познания спокойно би могъл да блъфира. До този момент плочките са били доста малко на брой, а чух, че интерпретациите на почтения монах твърде често били смятани за, меко казано, необичайни. Очертаваше се отец Лавини да се окаже измамник. Но беше ли той Фредерик Боснър? Изпитвах определени съмнения по този въпрос. Трябваше да потърся истината другаде. Имах продължителен разговор с отец Лавини. Самият аз съм католик и познавам много свещеници и членове на религиозни общества. От разговора останах с впечатлението, че отец Лавини не се чувства съвсем удобно в ролята си. От друга страна обаче, аз познавам подобен тип хора, при това доста добре. Често съм имал работа с хора от неговата среда, но те далеч не принадлежат към религиозни институции. Ни най-малко! И изпратих телеграмите. И тогава сестра Ледърън съвсем несъзнателно ме наведе на много ценна мисъл. Разглеждахме златните украшения в залата с находките, когато тя ми спомена за восъчно петно върху една златна купа. Аз казах „Восък?“ и отец Лавини повтори „Восък?“ — тонът му обаче бе предостатъчен за мен. Веднага проумях защо е дошъл тук.