Агата Кристи - Убийство в Месопотамия

— Е, поне можем да опитаме, господин докторе — побързах да отговоря. — Надявам се, че ще бъда полезна за госпожа Лайднър. Да не би тя да се притеснява от присъствието на местните хора, на цветнокожи и прочие?

— О, съвсем не! — възкликна съпругът, развеселен от моето предположение. — Жена ми обича арабите. Много й харесват простотата и чувството им за хумор. Това е нейният втори сезон тук — женени сме от две години, но тя вече доста добре се оправя на арабски.

След кратко мълчание аз направих още един опит:

— И все пак, доктор Лайднър, не можете ли да ми кажете от какво се страхува вашата съпруга?

Той се поколеба. След това бавно заяви:

— Надявам се… По-добре е тя сама да ви каже.

И това бе всичко, което узнах от него.

За Тел Яримджа трябваше да замина следващата седмица.

Госпожа Келси се настаняваше в дома си в Алуия и аз с удоволствие й помагах.

През това време подочух някои неща за експедицията на Лайднър. Приятел на госпожа Келси — един млад командир на ескадрон — почти зяпна от почуда:

— Хубавата Луиз? Значи това е последният й номер, а? — После се обърна към мен: — Така я наричаме, сестра. Винаги е била известна като Хубавата Луиз.

— Значи тя е истинска красавица? — попитах аз.

— Поне такова е нейното собствено мнение. Тя се смята за такава.

— Хайде, бъдете искрен, Джон — обади се госпожа Келси. — Знаете отлично, че не само тя мисли така. Поразила е доста сърца.

— Може би имате право. Е, малко са й големи зъбите, но човек не може да й отрече определена привлекателност.

— Ама и вие едва не си загубихте ума по нея — усмихна се госпожа Келси.

— Бога ми, никак не й липсва чар. А що се отнася до Лайднър, той обожава дори и праха под нозете й. И, разбира се, това се очаква от всички участници в експедицията.

— А колко души има там общо? — попитах аз.

— Те са от всички раси и националности — отговори младият офицер. — Английски архитект, френски мисионер от Картаген — палеограф, занимава се с разчитането на надписите. Госпожица Джонсън, англичанка, която мие шишенцата в лабораторията, един дребничък и закръглен американец, който е фотограф. И още съпрузите Меркадо — един Господ знае към коя националност принадлежат! Жената е доста младичка и стройна. И как само ненавижда тя Хубавата Луиз! И накрая — двама младежи. Да, наистина комична смесица, но като цяло може да се нарече симпатична. Не сте ли и вие на същото мнение, Пениман?

С тези думи той се обърна към човек на средна възраст, седнал в един ъгъл, който умислено въртеше в ръцете си пенсне.

— Да, да, симпатична смесица, наистина. Особено ако вземете всекиго поотделно. Е, разбира се, Меркадо си пада малко чудак…

— Той носи такава чудата брада — добави госпожа Келси.

Майор Пениман продължи, без да обърне внимание на нейните думи:

— Двамата млади хора са много симпатични. Американецът е малко мълчалив, но англичанинът не престава да бъбри. Странно — обикновено е обратното. Самият Лайднър е много мил човек — толкова е скромен. Да, ако човек ги вземе поотделно, те всички са симпатични. Има обаче нещо — може и да си въобразявам, но последния път, когато ходих да ги видя, останах с впечатление, че там става нещо нередно. Не мога да кажа с точност, ала у всеки от тях забелязах някаква неестественост. Атмосферата беше напрегната. Най-добре мога да го обясня, като ви кажа, че те си подаваха маслото един на друг с необикновена вежливост.

Като се поизчервих малко, тъй като мразя да излагам собственото си гледище, аз възразих:

— Продължителното съжителство с едни и същи хора в крайна сметка изопва нервите. Това е личният ми опит от работата в болниците.

— Това е вярно — забеляза майор Келси. — Ала се намираме едва в началото на сезона и е малко рано за подобна раздразнителност.

— Една експедиция вероятно наподобява нашия живот тук в по-малък мащаб — рече майор Пениман. — И там сигурно има групички, съперничества и ревност.

— Тази година май сред тях има доста нови хора — допълни майор Келси.

— Я да видя. — Началникът на ескадрона започна да брои на пръсти. — Младият Колман е нов, Райтер също. Емът и съпрузите Меркадо ги нямаше миналата година. Отец Лавини е нов — той замести доктор Бърд, който имаше проблеми със здравето и напусна експедицията. Кари, разбира се, е от по-старите. Той и госпожица Джонсън са в групата от самото начало, има вече пет години.

— Винаги съм мислел, че всички тези хора в Тел Яримджа се разбират превъзходно помежду си — каза майор Келси. — Имаха вид на щастливо семейство — твърде удивителен факт, като се има предвид човешката природа. Не е ли така, госпожице Ледърън?