Агата Кристи - Смърт край Нил

— Съжалявам, сър — извини се той, — но не можах никъде да намеря мис Бурже. Не знам къде е.

Рейс хвърли поглед в каютата. Тя беше празна.

Изкачиха се на горната палуба и започнаха от дясната страна. Първата каюта беше на Джеймс Фенторп. Тук всичко беше в пълен ред. Мистър Фенторп нямаше много дрехи, но всичко беше от много добро качество.

— Няма писма — каза замислено, Поаро. — Нашият мистър Фенторп е предпазлив — не забравя да унищожи кореспонденцията си.

Съседната каюта беше на Тим Алертън.

Тук се чувствуваше присъствието на англичанин католик — виждаха се чудесен малък триптих и голяма дървена броеница със сложна резба. Освен дрехи имаше полузавършен ръкопис, изпъстрен с бележки и задрасквания, и много книги, повечето от които публикувани неотдавна. В едно чекмедже бяха нахвърлени небрежно много писма. Поаро, който никога не се колебаеше да чете чужда кореспонденция, ги прегледа набързо и отбеляза, че няма нищо от Джоана Саутууд. Той взе едно шишенце със секотин и като го повъртя замислено една-две минути в ръце, каза разсеяно:

— Да вървим.

— Няма евтини кърпички — съобщи Рейс и затвори бързо едно чекмедже.

Следващата каюта беше на мисиз Алертън.

В нея царяха ред и чистота. Във въздуха се носеше слаб, старомоден аромат на лавандула. Двамата мъже бързо приключиха с обиска. Когато излизаха, Рейс каза:

— Симпатична жена.

Съседната каюта на Саймън Дойл. Най-необходимите вещи — пижама, тоалетни принадлежности, бяха в каютата на Беснер, но останалата част от нещата му беше все още тук — два големи кожени куфара и войнишка торба. В гардероба също имаше малко дрехи.

— Трябва да претърсим внимателно тази каюта, приятелю, защото може би крадецът е скрил тук перлите — каза Поаро.

— Мислите ли, че е възможно?

— Но, да, разбира се. Помислете! Крадецът който и да е той или тя, знае, че рано или късно ще претърсим кораба и следователно би било крайно неразумно да скрие огърлицата в неговата или нейната каюта. Той или тя биха били затруднени да направят това в стаите за общо ползуване. Но тази каюта е на човек, който не живее в нея, така че ако намерим перлите тук, нищо няма да разберем.

Но и най-щателното претърсване не донесе резултати.

— Я виж ти — каза си Поаро и отново излязоха на палубата.

Каютата на Линет Дойл беше заключена, след като тялото беше пренесено, но ключът беше в Рейс. Той отключи вратата и двамата мъже влязоха вътре.

Освен тялото нищо не бе докосвано там от сутринта.

— Поаро, ако има нещо тук, то намерете го за бога. Знам, че вие можете да направите това по-добре от всеки друг.

— Сега нямате пред вид перлите, приятелю?

— Да. Най-важното е да открием убиеца. Може да съм пропуснал нещо сутринта.

Поаро започна да търси бързо и ловко. Коленичи и прегледа пода инч по инч. След това изследва леглото и бързо прерови гардероба и шкафа. Претърси пътническия сандък, двата скъпи куфара и хвърли поглед на ценния позлатен несесер. Накрая насочи вниманието си към умивалника. Там имаше различни кремове, пудри и парфюми. Но единственото нещо, което заинтересува Поаро, бяха две шишенца с лак за нокти. Той ги взе и ги постави на тоалетната масичка. В едното, на което пишеше „Нейлекс роуз“, имаше една-две капки на дъното, а другото със същия размер, но с надпис „Нейлекс кардинал“ беше почти пълно.

Поаро отпуши първо празното, после пълното и внимателно ги доближи до носа си. Аромат на есенция изпълни стаята. С лека гримаса той ги запуши отново.

— Намерихте ли нещо?

Поаро отговори с една френска поговорка:

— Мухите не налитат на оцет. — След това каза с въздишка:

— Нямаме щастие, приятелю. Убиецът е бил неучтив. Той не е оставил за нас ръкавел, фас, пепел от пура или ако е била жена — носна кърпичка, червило или фиба.

— Само шишенце с лак за нокти?

Поаро сви рамене.

— Да, трябва да попитам камериерката. Тук има нещо интересно.

— Къде, по дяволите, е отишло това момиче? — каза Рейс.

Излязоха, като заключиха вратата, и се отправиха към каютата на мис ван Шойлер.

И тук видяха белезите на богатството — скъпи дрехи, тоалетни принадлежности, както и няколко документа и писма, всичко в пълен ред.

Следващата беше двойната каюта на Поаро и над нея — тази на Рейс.

— Едва ли ги е скрил тук — каза полковникът.

— Възможно е — възрази Поаро. — Веднъж разследвах убийство в Ориент експрес. Имаше една историйка с червено кимоно. То бе изчезнало, но трябваше да е във влака. И къде мислите, че го намерих? В своя заключен куфар! Това беше истинско нахалство!