Агата Кристи - Двойно убийство

— Хм! Направихме дискретно проучване за Де Суса — по обичайните канали, и не стигнахме доникъде.

— Именно заради това, сър, този смешен стар белгиец може да е попаднал на нещо. Бил е в къщата — това е важно. Лейди Стъбс е говорила с него. Може да е направил връзка между някои от нейните налудничави приказки и да е открил нещо. При всички положения днес през целия ден е бил в Нейскум.

— И ви е позвънил да ви пита каква яхта е имал Де Суса?

— Да, първия път. При второто си обаждане ме помоли да уредя тази среща с вас.

— Е — началникът погледна часовника си, — ако не дойде до пет минути…

Точно в този момент се появи Еркюл Поаро.

Видът му съвсем не беше безупречен както обикновено. Мустаците му бяха увиснали от влажния въздух на Девън, лачените му обувки бяха покрити с кал, той куцаше, а косата му бе разрошена.

— Ето ви й вас, мосю Поаро! — началникът протегна ръка за поздрав. — Изгаряме от нетърпение да чуем какво Ще ни разкажете.

Думите му бяха леко иронични, но колкото и да беше изтощен физически, Еркюл Поаро не възнамеряваше да отстъпва по отношение на умствените си качества.

— Не проумявам — започна той — как досега не съм разбрал истината.

Началникът на полицията посрещна изказването му твърде хладно.

— Да разбираме ли, че вече знаете истината?

— Да, има още някои подробности — но основната посока е ясна.

— Необходимо ни е нещо повече от основната посока — отсече полицейският началник. — Искаме доказателства. Имате ли някакви доказателства, мосю Поаро?

— Мога да ви кажа къде да намерите доказателствата.

— Например? — обади се Бланд. Поаро се извърна към него и попита:

— Предполагам, Етиен де Суса е напуснал страната?

— Преди две седмици — със съжаление отвърна инспекторът. — Няма да ни е лесно да го върнем обратно.

— Може да бъде убеден.

— Убеден ли? Но ние не разполагаме с достатъчно доказателства, за да поискаме екстрадирането му.

— Не става въпрос за екстрадиране. След като го запознаят с фактите…

— Какви факти, мосю Поаро? — в гласа на началника се долавяше раздразнение. — Какви са тия факти, за които само ни подмятате?

— Фактът, че Етиен де Суса е пристигнал тук с луксозно обзаведена яхта, от която личи, че семейството му е богато, фактът, че старият Мърдъл е дядо на Марлийн Тъкър, което научих едва днес, фактът, че лейди Стъбс е обичала да носи шапки модел „кули“, фактът, че мисис Оливър въпреки необузданото си въображение сама не знае колко точно преценява хората, фактът, че Марлийн Тъкър е държала скрити в чекмеджето си червила и шишенца с парфюм, фактът, че мис Бруис заяви при разпита, че лейди Стъбс й е наредила да занесе поднос със закуска на Марлийн под навеса.

— Факти ли? — полицаят го зяпна. — Вие на това факти ли му викате? Та тук няма нищо ново.

— А вие предпочитате доказателства — категорични доказателства, например трупа на лейди Стъбс, нали?

Този път го зяпна Бланд.

— Да не сте намерили трупа на лейди Стъбс?

— Не съм го намерил, но знам къде е скрит. Ще идете на мястото — и след като го откриете, ще притежавате доказателства, всички доказателства, които ви трябват. Защото само един човек е могъл да го скрие там.

— И кой е той?

Еркюл Поаро се засмя — усмивката му бе като на доволен котарак, докопал паничка със сметана.

— Човекът, който най-често извършва престъплението — спокойно отвърна той, — съпругът. Сър Джордж Стъбс е убил жена си.

— Но това е невъзможно, мосю Поаро. Знаем, че е невъзможно.

— А, не — настоя Поаро, — съвсем не е невъзможно! Чуйте, ще ви разкажа.

Еркюл Поаро сиря за миг пред голямата порта от ковано желязо. Погледна към извитата алея. От дърветата канеха последните златистокафяви листа. Цикламите вече ги нямаше.

Поаро въздъхна. Обърна се и тихо почука на вратата на къщичката на пазача, боядисана в бяло.

Не след дълго отвътре се чуха стъпки — познатите бавни и несигурни стъпки. Мисис Фолиът отвори вратата. Този път Поаро не се изненада, че тя изглежда толкова остаряла и крехка.

— Мосю Поаро! Пак ли сте вие? — възкликна възрастната дама.

— Мога ли да вляза?

— Разбира се!

Той тръгна след нея.

Тя му предложи чай, но Поаро отказа. После мисис Фолиът попита с отпаднал глас:

— Защо дойдохте?

— Вероятно се досещате, мадам. Отговорът й бе уклончив.

— Много съм уморена — рече възрастната жена.

— Знам — каза той, преди да продължи. — Вече имаме трима убити: Хати Стъбс, Марлийн Тъкър и стария Мърдъл.