Агата Кристи - Двойно убийство

— Здрасти, господине!

Дочул предпазлив шепот, Поаро се огледа. Дебеличката Мерилин стоеше в сянката на къщата. Повика го с пръст и зашепна:

— Мама не знае всичко — каза детето. — Марлийн не получи оня шал от госпожата в долната къща.

— А откъде го получи?

— Купи си го в Торки. Купи си и червило и някакъв парфюм — „Парижки тритон“ — какво смешно име! И — бурканче фон дьо тен, за който беше чела в една реклама — Мерилин се изсмя. — Мама не знаеше. Марлийн си ги криеше отзад в чекмеджето, под зимните пуловери. Когато отиваше на кино, влизаше в тоалетната на автобусната спирка и се гримираше — Мерилин отново се закикоти. — Мама нищо не знаеше.

— Майка ти не намери ли тия неща, след като сестра ти умря?

Детето поклати пухкавата си глава.

— Не — рече то. — Взех ги и ги сложих в моето чекмедже. Мама не разбра.

Поаро я изгледа с преценяващ поглед и каза:

— Ти, изглежда, си много досетлива, Мерилин.

Момичето се усмихна доста глупаво.

— Мис Бърд казва, че няма смисъл да ходя в гимназията.

— Гимназията не е всичко на този свят — успокои я Поаро. — Я ми кажи откъде Марлийн вземаше пари, за да си купува тия неща?

Мерилин се загледа внимателно във водосточната тръба.

— Не знам — промърмори тя.

— Струва ми се, че знаеш — настоя Поаро. Извади без никакъв свян половин крона от джоба си, към която прибави още една монета.

— Научих — прошепна той, — че са пуснали едно ново, много хубаво червило, което се казва „Целувката на Кармен“.

— Звучи страхотно — реши Мерилин и протегна ръка към петте шилинга. Тя заговори със забързан шепот: — Марлийн обичаше да слухти. Забелязваше доста неща — нали се сещате какви. Обещаваше на хората да не казва, а те й даваха подаръци, разбирате ли?

Поаро и пусна петте шилинга.

— Разбирам — отговори той.

Кимна на Мерилин и си тръгна. Отново измърмори тихо, но този път по-настоятелно:

— Разбирам!

Сега вече много неща си идваха на мястото. Но не всичко. В никакъв случай не можеше да се каже, че Поаро е проумял всичко, ала бе поел в правилна посока. Съвсем ясна посока, стига човек да обърне внимание на всички подробности. Първият разговор с мисис Оливър, няколко думи изпуснати от Майкъл Уейман, продължителният разговор със стария Мърдъл на кея, многозначителните думи, подхвърлени от мис Бруис, пристигането на Етиен де Суса.

До селската поща имаше кабина с телефонен автомат. Поаро влезе и избра някакъв номер. След няколко минути вече говореше с инспектор Бланд.

— Е, мосю Поаро, къде сте сега?

— Тук, в Нейскум.

— Но вчера следобед бяхте в Лондон!

— Дотук се стига само за три часа и половина, ако — влакът не закъснее — напомни му Поаро. — Имам един въпрос към вас.

— Да?

— Каква беше яхтата на Етиен де Суса?

— Май се досещам за какво си мислите, мосю Поаро, но мога да ви уверя, че няма нищо такова. Не беше пригодена за контрабанда, ако имахте предвид това. Нямаше никакви тайни отделения. Ако имаше нещо, ние щяхме да го открием. Нямаше къде да се скрие цял труп.

— Грешите, mon cher, нямах предвид това. Попитах ви само каква е яхтата — голяма или малка?

— О, много луксозна. Сигурно струва цяло състояние. Изящно направена, с нова боя и разни скъпи прищевки.

— Точно така — каза Поаро толкова доволно, че инспектор Бланд остана доста изненадан.

— Накъде биете, мосю Поаро? — понита той.

— Етиен де Суса — обясни Поаро, — е богат човек. А това, приятелю мой, е твърде важен факт.

— Защо? — настоя инспекторът.

— Защото напълно съвпада с последното ми предположение.

— Значи имате нещо наум.

— Да. Най-после ми хрумна нещо. Досега съм бил много глупав.

— Тоест всички ние сме били много глупави.

— Не — успокои го Поаро, — имах предвид само себе си. Имах късмета да ми покажат съвсем ясно дирята, а аз не я забелязах.

— Но сега явно сте попаднали на нещо.

— Мисля, че да.

— Вижте, мосю Поаро…

Но Поаро бе сложил слушалката. След като потърси из джобовете си монети, той поиска да го свържат лично с мисис Оливър в лондонското й жилище.

— Но моля ви — побърза да добави той, когато даваше поръчката, — недейте да безпокоите дамата, ако е заета.

Помнеше колко троснато му бе отговорила веднъж мисис Оливър, тъй като бе прекъснал потока й от творчески мисли, а вследствие на това светът бе се лишил от интригуваща мистерия, в центъра на която бе някаква старовремска небивалица. Телефонистката обаче бе неспособна да разбере скрупулите му.