Агата Кристи - Двойно убийство

— Да съвпада с какво?

— С вашите предположения — каза мисис Оливър.

— Никак — отговори Поаро, но бързо додаде: — Независимо от всичко, мадам, приемете моите поздравления. Убеден съм, вашето „Търсене на убиеца“ е измислено толкова умно, че никой не е спечелил наградата.

— А, имаше победител! — възкликна мисис Оливър. — Твърде късно, към седем часа. Една възрастна жена, която приличаше на хрътка и беше доста шантава. Бе открила всички улики и пристигна победоносно при навеса, но естествено, полицията вече бе там. Така научи за убийството — вероятно последна от всички на празненството. Все пак й връчиха наградата — после добави със задоволство: — Онзи ужасен младеж с луничките, който каза, че съм пиела като смок, стигна само до градината с камелиите.

— Някой ден, мадам — рече Поаро, — ще ми разкажете тая история.

— Всъщност — продължи мисис Оливър — смятам да я направя на книга. Би било жалко да не я използвам.

Може би тук му е мястото да споменем, че след-около три години Еркюл Поаро прочете „Жената в гората“ от Ариадни Оливър и докато я четеше, остана изненадан, че някои от героите и случките му се струват странно познати.

Слънцето залязваше, когато Поаро се приближи към къщата, официално наричана Мил Котидж, но известна на местните хора като Розовата къща при Лодър Крийк. Почука на вратата, която се отвори толкова неочаквано, че той отстъпи назад. Сърдитият млад мъж на прага го изгледа за миг, без да го познае. После се засмя иронично:

— Здравейте, ето го и копоя! Влезте, мосю Поаро! — Стягам си багажа.

Поаро прие поканата му и влезе в къщата. Мебелировката бе оскъдна и грозна. А и в момента вещите на Алек Леги заемаха доста голяма част от помещението. Навсякъде бяха пръснати книги, вестници и дрехи, а на пода имаше разтворен куфар.

— Окончателното разпадане на брака — съобщи Алек Леги. — Сали си замина. Предполагам, знаете.

— Не, не знаех. Алек Леги се изсмя.

— Радвам се, че има нещо, което не знаете. Да, омръзна й семейният живот. Ще свърже живота си с онзи кротък архитект.

— Мъчно ми е да го чуя — рече Поаро.

— Не виждам защо ще ви е мъчно.

— Мъчно ми е — повтори Поаро, след което премести две книги и някаква риза, за да седне на края на канапето, — защото не смятам, че ще бъде щастлива с него така, както би била с вас.

— Не бе особено щастлива с мен през последните шест месеца.

— Шест месеца не значат цял живот — възрази Поаро, — това е много кратък период, след който би могъл да последва дълъг и щастлив брачен живот.

— Та вие говорите почти като пастор!

— Възможно е. Мога ли да ви кажа нещо, мистър Леги? Според мен, ако жена ви не е била щастлива с вас, вероятно вие имате по-голяма вина от нея.

— Тя сигурно смята така. Предполагам, че за всичко съм виновен аз.

— Не за всичко, но за някои неща.

— О, хвърлете цялата вина върху мен! Като нищо ще се удавя в проклетата река, поне да се отърва.

Поаро го погледна замислено.

— С радост забелязвам — подхвърли той, — че в момента се вълнувате повече от собствените си проблеми, отколкото от проблемите на света.

— Светът да върви по дяволите! — отряза мистър Леги. После горчиво добави: — Сигурно съм се държал като пълен глупак през цялото време.

— Да — увери го Поаро, — бих казал, че поведението ви предизвикваше повече съжаление, отколкото укор.

Алек Леги го изгледа настойчиво.

— Кой ви нае да ме следите? — попита той. — Сали ли?

— Защо мислите така?

— Ами няма нищо официално. Затова реших, че сигурно сте дошли да ме следите по частна поръчка.

— Грешите — отвърна Поаро. — Изобщо не съм ви следил. Когато дойдох нямах представа, че вие съществувате.

— Тогава откъде знаете, че съм бил нещастен, че съм се правил на глупак и така нататък?

— В резултат на наблюдения и размишления — рече Поаро. — Искате ли да се опитам да отгатна нещо, а вие ще кажете дали съм прав?

— Можете да си отгатвате колкото искате — отвърна Алек Леги. — Но не се надявайте да участвам.

— Според мен — започна Поаро — преди няколко години сте симпатизирали на определена политическа партия. Както и много други млади хора от научните кръгове. Във вашата професия подобни симпатии и склонности естествено се посрещате подозрение. Едва ли сте били сериозно компрометиран, но съм убеден, че върху вас е оказан натиск да заздравите положението си по начин, който не ви е бил приятен. Опитали сте се да се оттеглите и са започнали да ви заплашват. Определили са ви среща с някакъв непознат. Съмнявам се, че ще науча някога името на онзи младеж. За мен той винаги ще си остане „младежът с ризата на костенурки“. Алек Леги изведнъж избухна в силен смях.