Агата Кристи - Двойно убийство

— Добре де — настоя тя, — искате или не искате да говорите с абоната?

— Искам — отговори Поаро, жертвайки творческия гений на мисис Оливър в олтара на собственото си нетърпение.

Почувства се облекчен, когато чу гласа на мисис Оливър. Тя прекъсна извиненията му.

— Чудесно е, че ми се обаждате — възкликна мисис Оливър. — Тъкмо щях да тръгвам; за да участвам в предаването „Как пиша книги“. Сега ще наредя на секретарката си да позвъни и да каже, че са ме задържали непредвидено.

— Но, мадам, не искам да преча на…

— Не ми пречите — весело обясни мисис Оливър. — Постъпих страшно глупаво. Тоест, много е глупаво да обясняваш как пишеш книги. Мисълта ми е, че първо измисляш нещо, а след като си го измислил, се заставяш да седнеш и да го напишеш. И толкоз. Щяха да ми бъдат необходими само три минути да го обясня, после предаването щеше да свърши и хората щяха да останат недоволни. Не разбирам защо всички толкова настояват писателите да обясняват как пишат. Мен ако питат, работата на писателя е да пише, а не да говори.

— А аз искам да ви попитам именно как пишете.

— Питайте — рече мисис Оливър, — аз вероятно няма да знам отговора. Според мен човек просто сяда и пише. Само за секунда, че съм си сложила за предаването една ужасно смешна шапка и трябва да я махна. Драска ми на челото — настъпи кратка пауза, после отново се чу облекченият глас на мисис Оливър: — Шапките в наше време са само един символ, нали? Тоест, човек не ги носи от практически съображения: за да му е топло на главата, да се предпази от слънцето или пък да скрие лицето си от хора, с които не иска да се вижда. Извинете, мосю Поаро, казахте ли нещо?

— Само възкликнах. Невероятно е — рече Поаро със страхопочитание в гласа. — Но винаги ми давате идеи. Същото правеше и приятелят ми Хейстингс, с когото не сме се виждали от много-много години. Току-що ми дадохте отговор на още една загадка. Но да не говорим повече за това. Нека по-добре ви задам един въпрос. Познавате ли някой атомен физик, мадам?

— Дали познавам атомен физик ли? — ахна изненадана мисис Оливър. — Не знам. Може и да познавам. Тоест, познавам разни професори. Но не съм съвсем сигурна какво точно правят.

— Все пак едно от действащите лица в „Търсенето на убиеца“ беше атомен физик, нали?

— О, това ли! Просто реших да бъде по-съвременно. Когато отидох да купувам подаръци за племенниците си миналата Коледа, навсякъде продаваха само научна фантастика, космически и свръхзвукови играчки, та се сетих за тях, когато се заех с търсенето на убиеца. Казах си: „Най-добре е да сложа един атомен физик между заподозрените, та да бъде по-съвременно“. В края на краищата, ако ми бе необходим технически жаргон, винаги можех да се обърна към Алек Леги.

— Алек Леги, съпругът на Сали Леги ли? Той да не е атомен физик?

— Да. Но не е завършил в Харуел, а някъде в Уелс, Кардиф. Или май в Бристол. Наели са една къща по Хелм за ваканцията. Е, значи все пак познавам един атомен физик.

— И именно срещата ви с него в Нейс Хаус вероятно ви е дала идеята за атомния физик? Но жена му не е югославянка.

— О, не — каза мисис Оливър. — Сали си е чистокръвна англичанка. Сигурно сте го усетили?

— Тогава откъде ви хрумна за жената от Югославия?

— Наистина не знам… Може би заради бежанците. Или студентите. Или пък заради ония чужденки, дето минават напряко през имението и говорят развален английски.

— Разбирам… да, сега разбирам много неща.

— Крайно време е — подхвърли мисис Оливър.

— Моля?

— Казах, че е крайно време — повтори мисис Оливър, — да почнете да разбирате някои неща. Досега май нищо не сте направили — в гласа й се усещаше укор.

— Човек не може да разбере всичко наведнъж — отвърна Поаро в своя защита. — Полицията е напълно объркана.

— О, полицията! — рече мисис Оливър. — Ако начело на Скотланд Ярд стоеше жена…

Чул началото на до болка познатата му сентенция, Поаро побърза да я прекъсне.

— Случаят бе сложен — подхвана пак той. — Извънредно сложен. Но вече — казвам ви го съвсем поверително, почвам да го разплитам!

Мисис Оливър не прояви никакъв интерес.

— Може би — рече тя, — но междувременно бяха извършени две убийства.

— Три — поправи я Поаро.

— Три ли са? Кой е третият?

— Един възрастен човек на име Мърдъл — поясни Еркюл Поаро.

— Не съм чула — рече мисис Оливър. — Ще пишат ли във вестниците за него?

— Не — отвърна Поаро, — засега никой не подозира нищо и се смята, че е било нещастен случай.