Пол Дохърти - Кулата на смъртта (За някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)

— Но какво общо има всичко това с настоящия ни проблем? — озъби се Веч.

— Куиксилвър отдавна е надхвърлил шейсетте — обясних аз. — Освен това веднъж ми сподели, че е служел в Тауър по времето, когато двамата принцове са били затворени тук. Говореше за разни тайни проходи и стаи, но в онзи момент аз не му обърнах внимание, понеже реших, че става дума за обикновено перчене. Същевременно обаче забелязах, че много старателно крие китките си от погледа на всички.

Бенджамин ме потупа по рамото.

— Разбира се, Роджър — стисна той рамото ми и ми се усмихна. — Според скъпия ми чичо Грийн е имал ужасен белег на китката. Това искаш да кажеш, нали? Че Грийн и Куиксилвър са един и същи човек?

— Точно така, господарю — отвърнах аз, а после се обърнах към управителя на крепостта, който седеше отегчено на стола си. — Сър Едуард, бъди така добър и изпрати съобщение до помощник-шерифа Пелтър на Кат Стрийт. Помоли го да съобщи на всичките си съдебни пристави и глашатаи, че в града се подвизава шарлатанин на име доктор Куиксилвър, който трябва да бъде арестуван незабавно.

Кембъл тъкмо се накани да изкриви мрачното си лице в гримаса на негодувание срещу идеята да ми се подчини, когато Бенджамин се намеси.

— Направи го! — нареди той. — И то бързо! Двамата с мастър Шалот ще се срещнем с помощник-шерифа съвсем скоро, така че няма време за губене!

И така, управителят на крепостта кимна на Веч и онзи бързо излезе от стаята.

— Ами ние? — простена Малоу. — Ако Сакър наистина ни е взел на мушка, доколко можем да се чувстваме в безопасност?

— За Бога, човече! — озъбих се аз. — Намирате се в Тауър, а това е най-добре охраняваната крепост в кралството. Въпреки това по-добре последвайте съвета на господаря ми и не ходете никъде сами.

— Най-добре да вървим — прошепна Снейкрут. — Уърмуд заслужава да му устроим прилично християнско погребение.

— Редиците на помощниците ти съвсем оредяха, Малоу — отбеляза заядливо Спърдж.

Главният палач спря и с омраза се взря в кралския надзорник.

— Не се тревожи за това, мастър Спърдж. Нали знаеш, че в крайна сметка всеки престъпник си намира палача — рече Малоу и заедно с двамата си помощници, тътрещи се отзад, излезе от стаята.

Бенджамин ги изчака да си тръгнат, след което шепнешком ми поиска парчето пергамент, което ни беше дала мистрес Ъндършафт. И така, аз му го връчих и той го хвърли на управителя.

— Сър Едуард, тази рисунка говори ли ти нещо?

Кембъл разгъна документа и го приглади върху масата.

— Груба скица на Тауър — промърмори той, — а отдолу — буквата „Т“. Мастър Даунби, каква е тази безсмислица?

— Мастър Спърдж? — настоя Бенджамин.

Надзорникът взе парчето пергамент и го разгледа, но после поклати глава и го върна на господаря ми.

— Какво означава рисунката? — попита Кембъл.

— Не знам, сър Едуард, но когато науча… — Бенджамин стана и ми направи знак да го последвам.

— Мисля, че знам кой е убиецът — прошепна ми господарят ми, докато слизахме по стълбите. — Затвори си устата, Роджър — потупа ме той по брадичката, — че иначе току-виж си лапнал някоя муха!

— Знаеш кой е убиецът ли? — ахнах аз.

— Разбира се! Ти също знаеш! — отвърна ми Бенджамин. — Мастър Спърдж!

— Спърдж ли? — възкликнах аз.

— Той е надзорникът, Роджър, а това значи, че познава всички тайни входове към Тауър.

— Но нали видяхме картата му, господарю — отвърнах аз. — В нея нямаше нищо скрито. Освен това по времето, когато злодеят отмъкна златото от кръста на „Сейнт Пол“, когато мен ме бутнаха във вълчата яма и когато Хорхаунд беше премазан до смърт, Спърдж все беше някъде другаде.

— Естествено, че ще е някъде другаде — Бенджамин ме хвана под ръка и ме поведе през двора към покоите ни. — Това, което казвам, е, че трябва да има някоя тайна вратичка, която Спърдж умишлено не е отбелязал на картата си и която вероятно гледа към рова или към реката. По един или друг начин надзорникът е сключил нечестив съюз с този Сакър, когото пуска да влиза и да излиза от Тауър, когато си поиска. Тъкмо Сакър те е наблюдавал онзи ден край вълчата яма. Пак той е убил Ъндършафт, Хорхаунд и Хелбейн, както и клетия Уърмуд. Той е отмъкнал златото от кръста на „Сейнт Пол“ и освен това е доставил изнудваческите писма и онези прокламации, за да сплаши краля.

— Спърдж и Сакър — двете бузи на един и същи задник — отвърнах и хвърлих поглед към ясното синьо небе. — Но как може да са се срещнали? — попитах. — И защо са се доверили един на друг? Да речем, че Сакър си има начини да влиза в Тауър тайно. Обществото тук обаче е затворено и хората със сигурност биха забелязали някой непознат. И най-важното — откъде, за Бога, двамата са се сдобили с онези печати?