Пол Дохърти - Кулата на смъртта (За някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)

И така, аз се забързах към рова, наведох се, за да вдигна монетата, и точно когато вече се изправях, усетих удар в кръста и полетях напред. Разбира се, старият Шалот има бърз ум и още по-бързи крака, но онзи удар ме извади от равновесие. Направих някакво усилие да се спра, но в следващия момент вече падах в дупката, размахал ръце във въздуха. Вероятно щях да стигна чак до дъното, ако междувременно не бях успял да сграбча дебелото конопено въже, което висеше вътре. Вкопчих се с всички сили в него и заломотих нещо уплашено. После погледнах надолу. Старият вълк не беше помръднал от мястото си, но беше вдигнал очи и любопитно се взираше в мен. Сигурен съм, че ако можеше, щеше да подскочи и да оближе краката ми. Сграбчих въжето още по-здраво, а после забелязах, че на няколко стъпки разстояние виси още едно, което вероятно се използваше за спускане на храна в рова. Опитах се да го хвана, надявайки се, че с негова помощ ще успея да се залюлея, но в този момент до слуха ми достигна най-ужасяващият вой, който можете да си представите. В тунела, който излизаше от дупката, се криеше още един вълк.

Погледнах ужасено надолу. Новопоявилият се не беше някакво мършаво животно, а грамаден сив вълк в разцвета на силите си, настръхнал от ярост и — съдейки по кръвнишкия му поглед, вперен в мен — подивял от глад. Изобщо пред очите ми стоеше един от онези великолепни зверове, придвижващи се с гигантски подскоци, които ме преследваха в най-ужасните ми кошмари. В следващия момент козината по раменете на вълка настръхна. Устата му беше отворена, зъбите му — оголени, а при перспективата да си откъсне едно сочно парченце от стария Шалот от езика му закапаха лиги. Аз изпищях и се опитах да се изтегля малко по-нагоре. В този момент животното скочи и зъбите му почти закачиха тока на ботуша ми. Един Господ знае как се отървах. Въжето жулеше ръцете ми и ми се стори, че измина цяла вечност, докато се катерех към ръба на рова. После пак зърнах сивата фигура на вълка да скача към мен, извивайки глава и щракайки със зъби. Отново изпищях и се закатерих още по-бързо, без да обръщам внимание на изгарящата болка в дланите си. За беда, не след дълго въжето започна да се прокъсва, при което звярът нададе вой и за пореден път се опита да ме захапе. Този път зъбите му одраскаха ботуша ми. Аз затворих очи и тихо се заклех, че ако оцелея, ще се откажа от виното и от момичетата и ще се отдам на пост и молитви. Имах чувството, че ръбът на ямата е страшно далеч, и се ужасявах, че всеки момент може да се подхлъзна. Закрещях за помощ. В следващия момент се появи Бенджамин и с помощта на Агрипа ме извади от рова. За известно време аз останах свит на земята, едва поемайки си дъх, и накрая повърнах от ужас. След като приключих, пропълзях обратно до ръба на дупката и размахах юмрука си срещу точещия лиги вълк.

— Ах, ти, гадино!

После затърсих дръжката на камата си, но Бенджамин ме спря.

— За Бога, Роджър! Та това е просто едно глупаво животно!

— Скоро ще бъде едно мъртво глупаво животно! — озъбих се аз.

В следващия момент Агрипа излезе напред, подритвайки дългия прът, който лежеше близо до вратата на една от пристройките, и аз разбрах как съм бил бутнат в ямата. Добрият доктор ми подхвърли един мях с вино.

— Не ти е писано да умреш тук, Роджър — прошепна той. — Хайде, изпий виното — фалернско е; любимото на древните императори. Пилат го е пил, когато е произнесъл присъдата над Христос.

И така, аз излях ароматното вино в гърлото си, след което върнах меха на Агрипа, усмихнах се и тутакси припаднах.

Когато дойдох на себе си, с изненада установих, че вече не съм в Тауър, ами в някаква малка пивница на ъгъла на една уличка, близо до Темз Стрийт, и че добрият доктор държи под носа ми парче обгорен корк.

— Пфу! — възкликнах аз и избутах ръката му, а после примигнах срещу господаря си, който тревожно се взираше в мен.

— Добре ли си, Роджър? — попита ме той.

— Ама разбира се! — аз се поизправих и гневно се огледах наоколо. — В крайна сметка не всеки ден ми се случва да ме хвърлят на вълците! — опитах се да стана, но краката отказаха да ме послушат. — Как се озовах тук? — поинтересувах се.

— Двамата с Агрипа те отнесохме до Лъвската порта, а после помолихме един колар да ни докара дотук — Бенджамин се облегна на стената. — Хапни нещо, човече.

В този миг една слугиня ни поднесе говеждо с подправки, някакво зеленчуково ястие и три чаши с ейл. Едно от нещата, които трябва да знаете за стария Шалот, е, че покажете ли ми хубаво лице или пък някоя вкуснотия, съм склонен да забравя за всяка опасност. И така, аз извадих роговата си лъжица от кесията и се нахвърлих върху храната като някой гладен вълк. Всъщност за няколко мига дори бях в състояние да се поставя на мястото на онзи звяр.