Пол Дохърти - Нощна сянка

— Да, а също и че бях на площада, когато убиха градския идиот.

— Съучастникът ви лорд Скроуп обаче не беше на площада — възрази Корбет. — Имам предвид, по време на убийството на идиота. Повече от един човек се е изявявал като Сагитариус и аз ще го докажа. Що се отнася до убийството сутринта, ще докажа, че вие, мастър Клейпоул, постоянно сте наблюдавали „Сейнт Алфидж“. Все пак се предполага, че тъкмо оттам са били откраднати регистрите. Следили сте и домина Маргарет, която яростно се е противопоставяла на претенциите ви. Когато игуменката неочаквано се е появила в църквата по-рано днес, вие сте решили да приключите с нея веднъж завинаги. По-късно ще разясня подробностите. Все пак, мастър Клейпоул, вие сте кметът на града и свободно можете да се движите из него, без да будите подозрение. Лесно бихте могли да скриете лък и колчан със стрели в някоя стаичка, а после да се промъкнете в нея, да стреляте и да се измъкнете незабелязано. Мога да кажа за вас още много неща. Чансън — провикна се Корбет, — арестувай мастър Клейпоул и го отведи в подземието. Ранулф ще дойде с теб. Лейди Хауиса…

Господарката на имението беше толкова изненадана от чутото, че само успя да кимне в знак на съгласие.

— Това е несправедливо… — опита се да изломоти нещо в своя защита Клейпоул, но в очите му се четеше страх.

— Несправедливо ли? Грешите, мастър Клейпоул — рече кротко Корбет. — Не искам да се опитате да избягате или да вдигнете гражданите на Мисълам на бунт. Освен това трябва да събера още доказателства.

Клейпоул се опита да се отскубне от стражите си, но Ранулф извади камата си и я опря във врата му. Кметът спря да се дърпа, но продължи да хленчи и да ругае, докато Чансън и Ранулф го изблъскваха от залага. После Корбет отново зае мястото си и постави торбата с документи на масата. Ормсби и отец Томас изгаряха от любопитство, но кралският пратеник отклони въпросите им.

— Клейпоул може да не е единственият убиец — промърмори той. — Имаме още много работа — Корбет посочи към доминиканския монах. — Братко Грациан, вие познавате Клейпоул отдавна. Искам тази нощ да останете в имението и да си поговорите с него. Опитайте се да го вразумите, убедете го да си признае всички престъпления и да се остави на милостта на краля.

— Ще направя каквото мога.

— Добре — усмихна се Корбет на доминиканеца. — Отче Томас — обърна се той към енорийския свещеник, — нали получихте писмото ми днес? Изпълнихте ли молбата ми?

— Да, сър Хю, аз…

— Добре — прошепна Корбет.

Когато Ранулф се върна в залата, присъстващите отново се разшумяха, и сър Хю им направи знак да замълчат.

— Моля ви, отче, поговорете с Ранулф след края на срещата — рече Корбет и се взря в торбата си, а после я отвори.

— Мастър Бенедикт, имам много важна задача за вас. Домина Маргарет ме помоли да ви препоръчам пред краля и за да почета паметта й, аз изпълних молбата й — Корбет извади от торбата си няколко завързани и запечатани свитъка и ги побутна през масата към капелана. — Утре по изгрев-слънце искам от вас да препуснете към кралския двор в Колчестър. Потърсете лорд Дрокенсфорд и му връчете тези препоръчителните писма — уверявам ви, че имат огромна тежест. После му предайте и тези писма, в които го моля спешно да ми изпрати списък на предметите, откраднати от съкровищницата в Уестминстър. Този списък ще уличи Клейпоул не само в кражба, но и в хладнокръвно убийство.

— Сигурен ли сте? — усмихна се Бенедикт. — Все пак домина Маргарет лежи мъртва в „Сейнт Фрайдсуайд“.

— Да, да, можете да се върнете за погребението — заяви Корбет, — но този въпрос не търпи отлагане. Брат Грациан и отец Томас трябва да останат тук. Ранулф и Чансън са ми необходими за други задачи. Тревожа се да не би съучастниците на Клейпоул да предприемат нещо. Освен това съм написал на лорд Дрокенсфорд да изпрати тук шерифа на Есекс и хората му. Те ще донесат списъка на войниците от графството, от който ще стане ясно, че Клейпоул и неговите съучастници…

— Съучастници? — не можа да се сдържи доктор Ормсби. — Какви съучастници, сър Хю?

— Имайте малко търпение — отвърна му Корбет. — Този списък ми е нужен, за да докажа, че Клейпоул и съучастниците му са били умели стрелци.

— Преди да тръгна за Колчестър — намеси се мастър Бенедикт, — трябва да отида до „Сейнт Фрайдсуайд“ да си взема някои неща и да отдам последна почит на домина Маргарет.

— Разбира се — рече Корбет, а после се обърна към Чансън. — Ти ще придружиш мастър Бенедикт до „Сейнт Фрайдсуайд“. Тръгнете по зазоряване — Корбет подаде на капелана някакъв незапечатан документ. — С това разрешително ще можете да се придвижвате свободно из кралството. Не се бавете. Ти, Чансън, изпрати мастър Бенедикт на път и после се върни тук. Искам да претърсиш къщата на Клейпоул и стаите, които е държал.