Пол Дохърти - Нощна сянка

Лодкарят грейна при вида на монетата.

— Не знаех, че има брод — измърмори той.

— Само шепа хора са знаели — отвърна Корбет. — Предполагам, че преди много години тук са били изсипани камъни, които да послужат за опора на мост. По-късно мостът е бил разрушен или пък се е срутил сам. Каменните му основи обаче са изключително здрави — една грамада от разрушена зидария, чието съществуване е било известно на малцина и с течение на годините е потънало в забрава. Лорд Скроуп обаче си е спомнил за тях, докато е строил убежището си. Въпреки това е твърдял, че езерото може да се прекоси само с лодка, и всички са му повярвали. После, по някакво странно стечение на обстоятелствата, тъкмо това е довело до гибелта му…

Навън вече беше мръкнало, когато гостите на Корбет се настаниха около масата в голямата зала на имението Мисълам. Лейди Хауиса нареди на слугите да сервират лека вечеря на всички поканени, въпреки че Корбет я беше помолил да не го прави. Подиумът, на който беше поставена масата, се осветяваше от дълга редица свещници, в огромната камина гореше огън, а в ъглите на залата светеха мангали. Клейпоул, мастър Бенедикт, Ормсби, отец Томас и брат Грациан пристигнаха заедно и бяха любезно посрещнати от лейди Хауиса. Корбет се беше подготвил добре за срещата си с тях. Беше дал инструкции на Ранулф и Чансън и беше подредил върху масата необходимите документи. В торбата до стола му пък бяха всички пълномощни писма, които му бяха нужни. Ранулф също не беше дошъл с празни ръце — на пода лежеше портупеят му, а до него — малък арбалет. Въпреки това Корбет не смяташе, че ще се стигне чак дотам.

Вечерята започна. Корбет позволи на отец Томас да благослови трапезата, след което слугите донесоха вино, купи с горещ бульон и подноси със студено месо и пресен хляб. Лейди Хауиса, която още беше в траурно облекло, се опита да завърже разговор, но атмосферата беше напрегната. Всички присъстващи знаеха, че Корбет е стигнал до някакво заключение, и седяха като подсъдими, очакващи съдията да произнесе присъдата им. Сър Хю реши да не протака. Гостите едва бяха привършили първата си чаша вино, когато кралският пратеник изведнъж стана, доближи стола на Клейпоул изотзад и сложи ръка върху скованото рамо на кмета. Шепотът в залата стихна.

— Мастър Хенри Клейпоул, кмет на Мисълам, като пазител на Тайния печат и кралски пратеник в това имение ви обвинявам в държавна измяна, кражба и убийство. Измяната ви се състои в това, че сте се уговорили с престъпника Льо Риш да ви продаде кралското съкровище, заграбено от криптата в Уестминстър. Не ставайте…

Корбет върна кмета в стола му, а Ранулф стана от мястото си, отиде до другия край на масата и насочи арбалета си към Клейпоул. Останалите гости удивено наблюдаваха случващото се.

— Не съм…

— Напротив! — Корбет се приведе към ухото на кмета и високо му зашепна. — Блестящо представление, мастър Клейпоул! Льо Риш не е бил вчерашен, но все пак вие двамата с лорд Скроуп сте успели да го преметнете. Къде са останалите скъпоценности, които купихте от него, а? Може би в къщата ви? Веднага мога да извадя заповед, която ми дава правото да претърся дома ви от тавана до подземието. Обвинявам ви и в кражба, защото с лорд Скроуп умишлено сте взели съкровището и сте го скрили. И накрая, обвинявам ви в убийство, защото вие сте Сагитариус. Вие сте опитен стрелец, мастър Клейпоул, а лорд Скроуп ви е бил съучастник. Господарят на имението ви е бил предоставил много от къщите на пазарния площад. Там сте се криели и оттам сте изпращали стрелите си по невинните минувачи, както и по неудобните за вас с господаря ви хора. Вие сте отговорен и за убийството на самия лорд Скроуп. Извършили сте го, понеже сте искали „Сангуис Кристи“ и останалите скъпоценности за себе си. Освен това е трябвало да се доберете до църковните регистри. Независимо дали сте негов законен наследник, господарят на имението ви е доверявал много от тайните си като на свой син и вие сте знаели за тайния брод в езерото.

В залата се надигна развълнуван шепот и Корбет направи знак на присъстващите да запазят тишина.

— Не сега — каза той. — Може би утре или вдругиден, когато мастър Клейпоул ще бъде съден.

Кралският пратеник стисна рамото на кмета още по-силно, докато той не трепна от болка.

— В нощта, когато сте убили Скроуп, сте прекосили езерото по онзи брод.

— Това е нелепо! — кресна Клейпоул. — Мога да докажа…

— Какво? — прекъсна го Корбет. — Че по време на събитията в църквата тази сутрин сте били в Общината?