Пол Дохърти - Нощна сянка

Корбет реши, че вече е отговорил на достатъчно въпроси, така че рязко се изправи и се поклони на лейди Хауиса.

— Приемете моите извинения за всичко това, но трябва да действаме бързо. Мастър Клейпоул е в корена на всички злини, сполетели Мисълам. А сега ви пожелавам лека нощ, милейди. Господа.

Гостите тръгнаха да си вървят. Стискайки документите в ръка, мастър Бенедикт се усмихна лъчезарно на Корбет и последва Чансън извън залата. Ранулф шепнешком размени няколко думи с отец Томас, а после се усмихна, обърна се и махна на Корбет.

На следващата сутрин, след като слънцето вече беше изгряло, Бенедикт льо Санглие, доскорошен капелан на покойната игуменка на „Сейнт Фрайдсуайд“, домина Маргарет, влезе в Мордерн. Около изоставените постройки в селото се виеше гъста мъгла и засилваше усещането за призрачност. Мастър Бенедикт слезе от коня си — най-бързият, който капеланът можа да намери в конюшнята на манастира — и се огледа наоколо, а после спъна животното. Потупа тежките дисаги, провесени от двете страни на седлото, наметна плаща върху раменете си и влезе в гробището, оглеждайки се за надгробния камък, на който беше гравирана сцената на Благовещение. Намери го, но щом погледна към гроба, сърцето му се сви от тревога — някой го беше разкопал. Зад гърба му изпукаха съчки. Капеланът се обърна и тогава над главата му прелетя стрела. После от мъглата изплува самият стрелец със скрито в качулка лице. Мастър Бенедикт се взря в него ужасен. Нападателят му отново опъваше лъка си, в който беше заредена втора стрела. Гърлото на свещеника мигом пресъхна.

— Бог да ви пази, сър — каза той с дрезгав глас.

— Вас също, мастър Бенедикт.

Капеланът се извърна по посока на гласа и видя към него да приближава Корбет, придружаван от Чансън със зареден арбалет в ръце. Мастър Бенедикт примигна. Чансън набързо се беше сбогувал с него в манастира и беше препуснал с всички сили. Изглеждаше нетърпелив да се върне в Мисълам, а ето че сега беше тук.

— Моля да ми предадете портупея с камата си, сър — протегна ръце Корбет.

Бенедикт откопча колана си и го остави да падне на земята.

— Ранулф, Чансън — провикна се Корбет, — заведете госта ни в църквата.

Мастър Бенедикт се обърна. Стрелецът се беше приближил и капеланът разпозна в него Ранулф. Служителят на Зеления печат още опъваше дългия лък, а в него беше заредена стрела с остър железен връх и сиви гъши пера в края. Мастър Бенедикт се опита да се овладее и постепенно паниката му се превърна в бдителност. Капеланът зачака удобен случай да се измъкне, но Корбет беше предпазлив. Въведоха капелана в църквата и го сложиха да седне с гръб към една колона. В това време Чансън сръчно завърза китките му с въже, а после внимателно го претърси. Изпод подплатения му жакет извади кожена кесия, а в ботуша му откри нож. Корбет развърза тежката кесия и от нея се изсипаха скъпоценни камъни, пръстени и самият „Сангуис Кристи“ — прекрасно изработен масивен кръст от чисто злато, върху който бяха инкрустирани пет блестящи рубина. Чансън и Ранулф ахнаха пред красотата му. Внесоха в църквата претъпканите дисаги на капелана и в тях намериха документи и още съкровища.

— Тук има достатъчно доказателства, за да ви обеся! — промърмори Корбет.

— Това снощи — попита капеланът — е било само представление, така ли?

— И да, и не.

Корбет клекна пред мастър Бенедикт, а Ранулф застана зад господаря си със зареден лък и още стрели под ръка.

— Мастър Клейпоул има да отговаря на много въпроси, свързани с Джон льо Риш. Кметът е имал уговорка с крадеца да откупи от него съкровищата на краля. Двамата с лорд Скроуп обаче са измамили Льо Риш, упоили са го, а после са го обесили. Колкото до останалото… — Корбет сви рамене. — Брат Грациан ще остане тук, докогато му кажа. Доктор Ормсби ще се грижи за лейди Хауиса. Отец Томас пък вече изпълни задачата си. Претърси старателно църквата си и откри там малкия лък, с който сте убили съучастницата си домина Маргарет.

Мастър Бенедикт само се изсмя и извърна поглед.

— Ще стигнем и дотам, но нека караме поред — продължи Корбет. — Ранулф беше така добър да ми припомни онази история за лисицата, която се промъкнала в кокошарника и удушила кокошките. Шумът обаче събудил стопанина и той я причакал отпред. Вие сте моята лисица и аз ви пуснах в кокошарника, а после ви устроих засада. Дадох ви всички писма, които ви бяха необходими, включително пропуск за безпрепятствено придвижване из кралството. Вие така отчаяно искахте да се махнете оттук, че се хванахте на въдицата. Нямахте друг избор. Времето минаваше. Стопанинът и кучетата му се приближаваха към вас и вие сграбчихте предоставилата ви се възможност: carpe diem — улови мига. Трябвало е да си вземете съкровищата, скрити в „Сейнт Фрайдсуайд“, и, разбира се, да дойдете дотук, за да си приберете и останалата част от плячката. Не можахте да устоите, нали? Мислели сте си, че вече никой няма да се занимава с вас. Е, прав ли съм?