Пол Дохърти - Нощна сянка

Мастър Бенедикт не каза нищо. Вместо това само се взираше в кралския пратеник.

— Изобщо не сте възнамерявали да ходите до Колчестър — продължи Корбет. — Ни най-малко! Щели сте да напуснете Мисълам и да се втурнете през глава към някое от източните пристанища. Там сте щели да се качите на някой кораб и да заминете за чужбина. Щяхме да се лутаме седмици и дори месеци, докато разберем от кое пристанище сте отплавали, да не говорим, че можехте да пътувате и под фалшиво име. Хората щяха да започнат да разправят какви ли не небивалици за клетия, безследно изчезнал Бенедикт льо Санглие — Корбет се намръщи. — Щяха да се понесат слухове, че са ви причакали и убили из пустите есекски пътища посред зима. В действителност вие щяхте да сте някъде далеч оттук и да се наслаждавате на живота с откраднатото съкровище. Разбира се, поемали сте голям риск, но при първия намек за опасност сте щели да се отървете от тайния си товар и да продължите да се преструвате на наивен капелан — Корбет се изправи на крака. — Вие обаче определено не сте кроткият Божи служител, за когото се представяте. До такава степен сте обладан от злото, че заслужавате два пъти повече да се пържите в Ада от човека, когото убихте на Острова на лебедите.

Корбет се отдалечи, а Чансън донесе сухи дърва и подпалки. Постави ги до затворника, поля ги с малко масло и те бързо пламнаха. После Чансън се върна при вратата, опря гръб на стената и приклекна до заредения арбалет на пода. Ранулф се облегна на порутената колона, взря се в убиеца и потръпна. В ума му не изникна трупът на Скроуп, а горкият градски идиот и останалите невинни души, които бяха станали жертва на този убиец. Дали не се беше повлиял от разсъжденията на Корбет за смъртта и правдата? И дали злочестите жертви на този убиец не се бяха събрали тук в търсене на разплата?

Корбет взе един мях с вино и се върна при огъня, който гореше между него и затворника. Предложи на Льо Санглие да си пийне, но капеланът поклати глава. На кралския пратеник никак не му се нравеше студеното високомерие в погледа на задържания. Този човек изобщо не трепваше и все още се надяваше, че може да се измъкне. Как ли възнамеряваше да се защити? Тогава Корбет зърна кръста, който висеше на верижка около врата на Льо Санглие. Ама разбира се! Въпреки всичките си злодеяния затворникът сигурно се надяваше да избегне строгостта на закона, като изломоти петдесетия псалом и изтъкне, че като духовник е неподвластен на светския съд. После този убиец с окървавени ръце щеше да застане пред църковния съд, който от своя страна щеше да му наложи някакво незначително наказание.

— Аз съм свещеник.

Капеланът сякаш прочете мислите на Корбет. Макар да беше задържан в тази мрачна и обитавана от духове църква, в която цареше смразяващ студ, китките му да бяха завързани и към него да бяха насочени оръжия, Бенедикт льо Санглие все още ожесточено се опитваше да се защити.

— Браво на вас, мастър Корбет — жегна го капеланът с усмивка на уста. — Вярно е, сбърках и паднах в капана ви. Поне засега. Действах прибързано в желанието си да се махна оттук колкото се може по-скоро. Задачата ми беше приключила, така че…

— Да, мастър Бенедикт, задачата ви е била да убиете Оливър Скроуп — сопна му се Корбет и протегна ръце към огъня. — Сега ще се престоря на университетски преподавател и ще построя пред вас една теория. Тя ще бъде основана повече на догадки, отколкото на факти, но в процеса на изграждането й ще се появят и доказателствата. За да продължа аналогията, ще ви кажа, че вие, мастър Бенедикт, сте майсторът зидар, геният, построил къщата на смъртта в Мисълам. Всичко това започнало в Ако през 1291 година. Всички знаем общоприетата история, но смятам, че между нея и истината има една съществена разлика — Гастон де Беарн, братовчедът на Скроуп, не е умрял там. Убеден съм в това. По някакъв начин Гастон е оцелял след предателството на Скроуп и опита му да го убие и е успял да се добере до Франция.

— Ако е оцелял — присмя му се капеланът, — защо не се е върнал в Англия?

— И да се противопостави на лорд Скроуп? — Корбет поклати глава. — Един чужденец, който не е разполагал с никакви доказателства, да обвини могъщия владетел, герой и кръстоносец, който се е ползвал с благоволението на краля? Не мисля — цъкна с език Корбет. — Би било твърде опасно и не би довело до никакъв резултат — Корбет замълча. — Колкото и малко да знам за Гастон де Беарн, подозирам, че той в никакъв случай не би постъпил така. Смятам, че Гастон е бил прекрасен човек, извор на вдъхновение за хората около себе си — за вас, за Свободните братя, за домина Маргарет, която го е обичала, а може би дори за лорд Скроуп, който не е можел да си прости онова, което му е причинил.