Пол Дохърти - Нощна сянка

Корбет отказа да отговори на въпросите на Ранулф и пътят им към имението Мисълам премина в мълчание.

— Господарю, така и не попитахте присъстващите къде са били по време на убийството на домина Маргарет — не можа да обуздае любопитството си Ранулф. — Нито отец Томас, нито мастър Клейпоул…

— Няма значение къде са били — отвърна загадъчно Корбет. — Важното е това, което предстои да направим, Ранулф — кралският пратеник дръпна юздите на коня си и нежно го потупа по врата. — Доктор Ормсби е много умен човек. Помниш ли какво ни каза? Каза, че ще разрешим всички загадки, ако разберем какво се е случило в Ако преди тринайсет години и на Острова на лебедите в нощта на убийството на лорд Скроуп. Е — пришпори той коня си, — проучихме историята за Ако и разбрахме всичко, което можахме, за действителните събития там. Сега е време да се върнем на Острова на лебедите. Когато пристигнем в имението, намери Пениуорт. Кажи му, че лодката му ни трябва, а ти, Ранулф, донеси дълъг прът. Ще накарам Пениуорт да те разходи из езерото. Онази нощ някой го е прекосил. Не е използвал лодка, няма мост, а както каза брат Грациан, освен описаното в Евангелието няма друг случай човек да ходи по вода. Въпреки това убиецът е преминал през езерото и аз възнамерявам да разбера как го е направил!

Новината за жестокото убийство на домина Маргарет беше предизвикала смут сред обитателите на имението. Когато Корбет и Ранулф се върнаха там, завариха слугите да си шушукат, скупчени на групички. Лейди Хауиса слезе да ги посрещне, а по лицето й си личеше, че е потресена от събитията. Корбет взе ръцете й в своите и нежно ги целуна.

— Бог прибра душата на домина Маргарет, милейди. Трябва да разбера кой уби нея и съпруга ви. Колкото по-скоро стане това, толкова по-добре. Представете си, че времето, което ми остава, е колкото песъчинките в почти изтекъл пясъчен часовник. Трябва да действам и то бързо.

Кралският пратеник заръча на Ранулф да не съблича връхните си дрехи, а веднага да отиде да потърси Пениуорт. Лодкарят се появи развълнуван, чудейки се каква задача ще му поставят. Корбет го помоли да ги превози до Острова на лебедите. Когато стигнаха до другия бряг, Пениуорт завърза лодката и тримата се изкачиха по стъпалата към убежището. Корбет счупи печатите, отключи вратата и влезе вътре. В помещението беше студено и мрачно, а въздухът беше застоял. Корбет каза на двамата си спътници да останат при вратата, а той бавно обходи стаята.

— Тук има шест прозореца — каза той. — Два от тях са откъм гърба на убежището, а от останалите се открива гледка към целия Остров на лебедите. Много добре.

Корбет слезе по стъпалата и, за огромно учудване на Ранулф и Пениуорт, тръгна да обикаля убежището. Наближаваше пладне, студът беше пронизващ, но облаците започваха да се разкъсват. В небето, разперили черните си криле, кръжаха гарги, а крясъците им отекваха, сякаш птиците се присмиваха на хлъзгащия се по леда Корбет. Кралският пратеник не откъсваше поглед от отсрещния бряг и когато стигна до задната част на убежището, посочи към някаква тясна пътека отвъд езерото, която лъкатушеше между група върби.

— Гледай ти! — възкликна той, но не си направи труда да обясни на придружителите си какво е имал предвид.

Вместо това се върна до пристана и нареди на Пениуорт да закара Ранулф до средата на езерото и бавно да продължи да гребе към онези върби. Ранулф трябваше да застане на кърмата и да провери каква е дълбочината на водата в различни точки на езерото с дългия прът, който беше взел от конюшните. Пениуорт моментално се възпротиви и каза, че така само ще си изгубят времето.

— Някога проверявали ли сте дълбочината на езерото? — настоя Корбет.

— Да, но не на цялото езеро.

— Разбира се — усмихна се Корбет.

— Какво търсим? — попита Ранулф.

— И тук ще действаме, както постъпих със счетоводните книги на имението — отвърна Корбет. — Ще наблюдаваме, а когато попаднем на онова, което търсим, ще го разпознаем. А сега, господа…

Пениуорт се качи в лодката, мърморейки си под нос, а Ранулф го последва със своя прът. Сякаш на кърмата застана ангел на смъртта — така изглеждаше служителят на Зеления печат, наметнат с плаща и нахлупил качулката си. Пениуорт загреба с веслата и пое в посоката, която му беше указал Корбет. Сър Хю изкрещяваше заповед и Ранулф спускаше пръта. Понякога му се налагаше да седне, тъй като прътът почти изчезваше под повърхността на водата. Корбет ги следваше по брега. От време на време гъсталаците, които обграждаха острова, скриваха лодката от погледа му, така че кралският пратеник се провикваше, а Ранулф му отвръщаше, че няма промяна. Обиколиха острова и се приближиха до задната част на убежището. Корбет зърна върховете на върбите на отсрещния бряг и едва овладя вълнението си. Почти се беше изравнил с дърветата, когато чу бурните възклицания на Ранулф и Пениуорт. Промъкна се бързо през храстите и излезе на брега на езерото. Пениуорт се опитваше да задържи плоскодънната лодка неподвижна, а Ранулф опипваше с пръта си нещо под водата.