Пол Дохърти: Нощна сянка

— Папата не може ли да се намеси?

— Влиянието на папата е пуснало корен в Авиньон, дълбоко в управлението на Франция, която, както знаеш, недолюбва Ордена на тамплиерите. Според Негово светейшество съкровищата на Скроуп са просто военни трофеи и нашият архиепископ — старият Робърт Уинчелси, напълно поддържа това мнение, когато не е в изгнание.

— И вие се тревожите, че Орденът може да сложи ръка на „Сангуис Кристи“?

— Както и лорд Скроуп, който междувременно получил и някакви загадъчни съобщения — Едуард затвори очи. — „Божият храм забавя, но не забравя.“

— Как са били доставени тези съобщения?

Корбет забрави за студа и тъмнината, изцяло погълнат от думите на краля.

— Писмата били анонимни и се появили мистериозно в къщата му.

— Значи искате от мен да прибера „Сангуис Кристи“, преди тамплиерите да са се добрали до него, така ли?

— Точно така.

— Тамплиерите обаче ще възразят.

Едуард цъкна с език.

— Могат да си възразяват до Второ пришествие, Корбет! Ще им кажа, че кръстът ще остане у мен, докато въпросът не се разреши, а това никога няма да стане! Освен това Скроуп поиска помощта ми. Тук не става дума само за един красив златен кръст, украсен с пет безценни рубина.

— Споменахте за Свободните братя на Светия Дух…

— Да, да — въздъхна тежко кралят. — Нали знаеш какво става по света, сър Хю? Папата тъне в разкош в Авиньон, а епископите, свещениците и духовниците са загърбили призванието си. Из Европа са се нароили мъжки и женски религиозни общества, които се борят с този упадък, твърдейки, че изпълняват Божията воля. Свободните братя на Светия Дух са едно от тях. Също като бегините, колумбините и пастирите 8 8 Религиозно движение, възникнало през 13 в. във Франция, вдъхновено от идеята за завладяване на Светите земи и бунтуващо се срещу официалната власт и църква. — Б.р. те смятат, че в истинската религия не трябва да има организация, ограничения или йерархия. Твърдят, че мъжете и жените трябва да живеят според природата си, да не чувстват вина заради плътските си желания и да бъдат освободени от бремето на греха. Според тях собствеността, всички богатства и приходи трябва да бъдат общи. Не вярват в Светите тайнства, а най-малко в брака — Едуард потропа с пръсти. — Нали знаеш песента? Все едно, Свободното братство, което се състояло както от мъже, така и от жени, се установило в Мисълам под ръководството на своите водачи, които се наричали Адам и Ева. В началото лорд Оливър ги търпял…

— Защо?

— Имал си е други проблеми. Не стигат заплахите на тамплиерите, ами като проститутки от мръсна канавка изникнали и нови опасности. Скроуп получил още анонимни предупреждения с почти същото съдържание като предишното. Беше нещо такова — Едуард се почеса по главата. — „Храмът забавя, но не забравя. Бог също.“

— Кой му ги е изпратил?

Едуард се намръщи.

— През последната неделя от Коледните пости Скроуп ме посети и ми довери всичко това, но каза, че не знае кой му е изпратил предупрежденията. Нямаше обяснение и за новите заплахи, които е получил — кралят отвори и затвори разбития капак на едно от ограбените ковчежета. — По това време обаче лорд Оливър вече беше разрешил един от проблемите си — беше се погрижил за Свободните братя на Светия Дух.

— Какво имате предвид, ваше величество?

Корбет се приведе напред. През декември беше в Кентърбъри, но по пътя на връщане беше чул смразяващи слухове от Есекс.

— Лорд Скроуп — Едуард извърна очи от Корбет — е много религиозен човек. Горд е, че се е сражавал в Светите земи и че е бил рицар кръстоносец, подчинен лично на Светия отец. Никак не е чудно — хладно се усмихна кралят, — че получи подкрепата на тези кръгове. Както и да е, Свободните братя се установили в изоставеното село Мордерн, за което хората разказват зловещи истории, и се слели с местните жители. В началото те не ги приемали като заплаха, а по-скоро като любопитно явление… — Едуард замълча. — Тогава обаче лорд Скроуп изведнъж променил отношението си към тях и ги обвинил в кражба, бракониерство, разврат и най-вече — в ерес.

— Ерес ли?

— Да, ерес — потвърди Едуард. — Лорд Скроуп вярва в каноните на Църквата, а и личният му капелан — доминиканският монах брат Грациан, също го насърчил.

Корбет се облегна и се отпусна. Въпреки че не му се нравеше, вече разбираше защо го бяха повикали тук. Доминиканците изпълняваха функциите на папски инквизитори и постоянно бдяха за прояви на ерес.