Пол Дохърти - Нощна сянка

— Ваше величество — Корбет посочи наоколо, — светлината тук е оскъдна, студено е, а и жена ми и децата…

— Хю, Хю…

— За съкровището ли искате да говорим, ваше величество? Мислех, че заговорът е разкрит.

— Това не е просто съкровище — заяви Едуард, удряйки се в гърдите, — ами част от мен.

Кралят се приближи към Корбет, попипвайки яката на торбестата си туника и подръпвайки грубите си панталони, напъхани в ботуши от волска кожа. Сър Хю прикри усмивката си. Едуард Английски много обичаше да се прави на провинциален фермер, когато му отърваше.

— Доведох те в криптата, защото именно тук е мястото на онова, за което искам да говорим. Няма да те задържам много. Трябва да отида до кралския соколарник — промърмори Едуард. — Един от любимите ми соколи е болен. А ти, Корбет, трябва да отпътуваш за имението Мисълам в Есекс, за да разпиташ господаря му, Оливър Скроуп.

— Ваше величество — възропта Корбет, — обещахте ми почивка до много след началото на зимната съдебна сесия.

— Знам, знам — махна кралят с ръка. — Сега обаче се налага да отидеш в Есекс. Ще ти обясня защо — той си пое дълбоко дъх. — В началото на миналата година в Дувър пристигнала група странстващи бегини 6 6 Членове на благотворителни религиозни общества (първоначално женски), които се зараждат през XII в. в Ниските земи и се разпространяват в Германия и Франция. Разпадат се, след като през XIII и XIV в. биват обвинени в ерес и неморалност. — Б.пр. — мъже и жени, които се наричали Свободните братя на Светия Дух. Те се отправили към Есекс и навлезли в имението на лорд Оливър Скроуп. Чувал си за него, нали?

Корбет сви рамене.

— Имението му е огромно — може да не е любимец на Господ, но определено е галеник на съдбата — грубо добави Едуард. — Оливър е стар боен другар. Сражавали сме се рамо до рамо в Уелс и на границата с Шотландия. Сети ли се?

Корбет се намръщи, а после поклати глава.

— Трябва да си го спомняш! — настояваше Едуард. — Именно ти го оприличи на прилеп заради оплешивяващата му глава, изпъкналите очи, издутите бузи и щръкналите уши.

— Вярно, сега си го спомних — отвърна Корбет. — Нисък и набит мъж с избухлив и жесток нрав. Ваше величество, боен другар или не, Скроуп е зъл и кръвожаден човек. За него убийството е толкова естествено, колкото летенето за прилепа. Нали той беше този, който изкла уелските пленници в покрайнините на Конуи?

— Да, да — изкриви лице Едуард. — Оливър е боец и герой, Корбет. Кръстоносец, който оцеля, след като сарацините завладяха Ако 7 7 Древен град в Северен Израел, споменат още в Библията, завладян от кръстоносците по време на Първия кръстоносен поход и превърнат в тяхно главно пристанище в Палестина. Кръстоносците го наричат погрешно Акр, тъй като го идентифицират неправилно с филистимския град Екрон. Битката за Ако през 1291 г., при която градът бива превзет от мюсюлманите, е една от най-важните за този исторически период. — Б.р. преди тринадесет години. Сражава се храбро, за да се измъкне от хватката на врага, и в откуп ми донесе огромно съкровище. Голяма част от него използвах, за да му купя земя и да го оженя за лейди Хауиса Талбът — богата наследница, с петнайсет години по-млада от него. Една от скъпоценностите обаче остана у него — присви очи Едуард. — „Сангуис Кристи“.

— Христовата кръв?

— Изящен кръст от чисто злато — очите на краля светнаха — с пет големи рубина, в които се твърди, че има кръв от раните на Христос. Според легендата тези рубини са били вградени в Честния кръст, намерен преди хиляда години от императрица Елена. Когато Скроуп побягнал от Ако, взел със себе си „Сангуис Кристи“ и много други скъпоценности. Щом се върна в Англия и след всичката помощ и милост, които му оказах, той тържествено ми обеща, че след смъртта му или след като изминат дванадесет години, кръстът ще бъде мой. Сега е януари 1304 година — усмихна се Едуард. — Дванайсетте години отлетяха и той трябва да ми даде „Сангуис Кристи“.

— Ами извикайте го в Уестминстър! — сърдито рече Корбет.

— О, това е само началото на историята — усмихна се кралят. — Скроуп е хитрец. „Сангуис Кристи“ и всичко останало, което взел от Ако, принадлежало на тамплиерите. По-късно те си поискали обратно всички богатства и най-вече „Сангуис Кристи“, но Скроуп отказал да им ги върне. Аз, разбира се, го подкрепям — ухили се Едуард. — Според мълвата тамплиерите се заклели да му отмъстят. Изпратили при него свои официални пратеници, които го призовали да им върне съкровището. Скроуп не се съгласил и тамплиерите се събрали на тайно заседание, на което издали смъртната му присъда. Не знам — въздъхна кралят — дали това е работа на водачите на ордена или на някои по-нископоставени негови членове, но които и да са те, вече имат известен напредък.