Пол Дохърти - Нощна сянка

Тя потри очи, погледна игуменката, а после вдигна поглед към небето. Тъкмо щеше да заговори отново, когато отвън се чу един зловещ и заплашителен звук — протяжният вой на ловджийски рог. Зовът беше нисък, но мощен и прозвуча подобно на тръбен глас, възвестяващ деня на Страшния съд. Лейди Хауиса скочи на крака и се забърза към страничния вход на църквата. Тъкмо отвори вратата и изтича навън, когато ловджийският рог изсвири отново, възвестявайки насилие и смърт. Жителите на Мисълам вече се бяха втурнали да бягат. Няколко души дори се шмугнаха покрай нея и връхлетяха в църквата. От кръчмата „Медената пита“ в другия край на площада излязоха стрелци и тежковъоръжени войници, облечени в червеникавокафяв и зелено — униформата на съпруга й, лорд Скроуп. Някои от тях опъваха заредени лъкове, а други вадеха мечове и ками. Търговците изоставяха сергиите си, а жените стискаха здраво децата си, намерили убежище из покритите входове на къщите. Дяволският рог изрева още веднъж, но откъде ли? Лейди Хауиса се оглеждаше като обезумяла. Към църквата тичаха още хора и крещяха: „Сагитариус 2 2 Sagittarius (лат.) — стрелец. — Б.пр. , Сагитариус! Стрелеца!“ Брат Грациан също се приближи забързано. За човек, който проповядваше толкова често за смъртта, изглеждаше доста уплашен от перспективата самият той да умре. Монахът се спря пред лейди Хауиса, отвори уста да заговори, но после я изблъска и се присъедини към останалите, които се тълпяха в църквата.

— Хайде, по-бързо! — провикна се зад лейди Хауиса някакъв човек, скрит в преддверието на храма.

Тя се обърна и огледа площада. Към нея бързаше Едбурга, дъщерята на Осуин — коняр в „Медената пита“. Девойката се беше вкопчила в ръката на възлюбения си Уилфред и двамата тичаха, надавайки викове. Тогава лейди Хауиса чу, или поне така й се стори, злокобния звук от опъване на лък. Някой я сграбчи за ръката и се опита да я издърпа в църквата, но тя не можеше да откъсне очи от бягащите влюбени. Изведнъж Едбурга залитна и се обърна настрани, а островърхата стрела, която я беше пробола в гърба, излезе през гърдите й във фонтан от кръв. Младата жена се свлече на земята, а Уилфред, който все още стискаше ръката й, се обърна, за да й помогне. Втора стрела прониза врата му, преминавайки през плътта и костите, и прекъсна дъха и живота му. Уилфред рухна на колене, размахвайки ръце, по устните му изби кървава пяна, а очите му се изцъклиха безжизнено.

Сър Хю Корбет, пазител на Тайния печат, личен пратеник на Едуард I Английски и член на Кралския таен съвет, прегърна съпругата си лейди Мейв и му се прииска двамата да се върнат в леглото си в имението Лейтън в Есекс. Задържа я близо до себе си — русата й коса гъделичкаше бузата му, а меките й устни докосваха кожата му. Той я прегърна още веднъж, наслаждавайки се на благоуханието й, а след това се отдръпна. Мейв се усмихна, въпреки че искрящите й сини очи бяха пълни със сълзи, и вдигна поръбената с кожа качулка на тъмнозелената си наметка. Корбет си помисли, че с изключение на сълзите, така съпругата му изглежда още по-красива. За да разсее собствената си потиснатост, той погледна през рамо към двамата си спътници, които го чакаха, възседнали конете си. Ранулф-ат-Нюгейт, висшият служител от Съдебните служби на Зеления печат с вързана на тила рижа коса, бдителни зелени очи, бледо лице и леко зачервен от студа нос, улови погледа му и се извърна, все едно вниманието му беше привлечено от глъчката около портата. До Ранулф стоеше рошавият и облечен в сиво главен коняр Чансън, който се мъчеше да обуздае дребния кон, натоварен с дисагите и сандъците им. Корбет отново погледна към Мейв. Тя избута напред двете им деца, Едуард и Елинор, за да прикрие мъката си от предстоящото отпътуване на съпруга си. Кралският пратеник се наведе да ги прегърне, а после се изправи и страстно целуна Мейв по устните. След това се обърна, хвана юздите на коня си и се метна на седлото, като се престори, че се занимава с портупея 3 3 Ремък за носене на меч или друго оръжие. — Б.р. си и наглася черното си вълнено наметало. Очите му още веднъж се устремиха към Мейв и той й изпрати беззвучно любовно послание. Накрая обърна коня си и заедно със спътниците си премина през дворцовата порта, повеждайки ги по пътя към Лондонския мост.

Читать дальше