Пол Дохърти - Нощна сянка

Корбет се върна до подсилената врата, която водеше към стълбището. Потръпна от студа и се взря в тъмнината, която не се разсейваше въпреки многото мъждукащи свещи и факли.

— Тихо е, ваше величество — съгласи се той. — Добрите братя все още ли са в Тауър?

— Над стотина от тях ще изгният там — изръмжа кралят, — докато не открия истината и не си върна съкровището. Знаеш това, Корбет!

Пазителят на Тайния печат много добре знаеше. Беше участвал в безмилостното разследване на великия заговор за обира на криптата в Уестминстър. Предполагаше се, че съкровището на краля е в безопасност на това свято място — мавзолей на неговото семейство. Това не трябваше да се случва. Криптата беше защитена от стени, дебели осемнайсет стъпки, прозорците бяха тесни, вратите — подсилени, а половината стъпала бяха разрушени и пространството, което се отваряше, можеше да се преодолее само с помощта на специално пригодена за целта греда. И все пак немислимото се беше случило. Очевидната арогантност на престъпниците беше изумила дори най-циничните служители от Канцлерския и Финансовия съд, макар те всеки ден да се сблъскваха с безброй мошеници и измамници. Кражбата беше извършена благодарение на заговора между лондонските разбойници, водени от бившия кралски служител Ричард Пъдликот, и някои от монасите, които заемаха ръководни постове в абатството. Пъдликот беше съблазнил добрите братя, които уж трябваше да следват устава на свети Бенедикт 4 4 Предписанията на свети Бенедикт са събрани в книга, наречена Regula Benedicti, и се отнася до живота на монасите в рамките на даден манастир. Посланието им може да се обобщи в следните правила: мир, труд и молитва. — Б.р. , като беше устройвал в абатството среднощни гуляи с музиканти, куртизанки, храна и вино. В това време другите заговорници, скрити под покривалото на нощта, нощ след нощ се бяха промъквали през гробището и тихомълком бяха разширявали отвора при един от прозорците на криптата, който предварително бяха разхлабили. Най-накрая, в навечерието на празника на свети Марк 5 5 Според католическия календар паметта на свети Марк се чества на 25 април. — Б.пр. , грабителите бяха успели да проникнат вътре и да изнесат несметното съкровище. Монасите участвали в заговора и с готовност съдействали на крадците. Толкова много скъпоценности били отнесени, че някои от тях били открити пръснати по Тотхил Стрийт и в полята около абатството, а имало и такива, които били извадени от Темза. Останалата част от плячката внезапно се беше появила на лондонския пазар, където алчните златари си затваряха очите и купуваха, и продаваха онова, което очевидно не им принадлежеше. По това време Едуард беше в Шотландия, но гневът му се разрази с пълна сила. Изпрати свои представители в Лондон, включително Корбет, и всички монаси от абатството бяха откарани в Тауър. Беше назначена съдебна комисия, която обиколи всички квартали на града. Постепенно започнаха да изскачат имена, арестуваха заподозрените и дори, в разрез с църковното право, ги измъкваха от храмовете, където бяха потърсили убежище. Кралят настояваше съкровището да му бъде върнато и нареди всеки, свързан с кражбата, да бъде арестуван и отвеждан в Тауър.

— Ще стъпча тази наглост! — каза кралят и загриза палеца си до кръв. — Седни, Корбет — той посочи към близкия стол. — Трябва да говоря с теб.

Едуард се почеса в крайчеца на устата, изучавайки загадъчния си служител с маслинова кожа и гладко избръснато издължено лице. Изражението му беше твърдо и непоколебимо, с изключение на бръчиците от смях около плътните му устни и в ъгълчетата на дълбоко разположените му очи. Кралят забеляза сребърните нишки в гарвановочерната коса на Корбет, която беше опъната назад и вързана на тила му.

— Остаряваме, Корбет — изръмжа кралят, протегна се и потупа служителя си по бузата. — Но ти, Хю, все още си мой приятел и мой верен слуга — думите му отекнаха в голямата стая. — Вярвам ти както вярвам на ръката, с която държа меча.

Единият клепач на Едуард се спусна, почти затваряйки дясното му око — тик, който издаваше, че е напрегнат.

— Затова те доведох тук долу, където можем да си поговорим на спокойствие — каза кралят.

Корбет застана нащрек. Той уважаваше Едуард Английски — твърд човек, който въпреки многото си недостатъци, налагаше ред в хаоса, който иначе би помел света на Корбет, изграден на базата на логиката, разума, законността и всички мерки, които държат надалеч utlegati — хората извън закона. Корбет обаче предпочиташе да внимава с кралските особи и най-вече с Едуард — особено когато изпаднеше в сантиментално настроение.