Пол Дохърти - Нощна сянка

Тъкмо стигна до стълбището, когато от един от прозорците изведнъж се отлепи някаква сянка. Корбет отстъпи назад и посегна към камата си.

— Pax et bonum , сър Хю.

Корбет си отдъхна.

— Братко Грациан, умолявам ви да проявите благоразумие и да не изскачате така от сенките. Особено по това време и на това място.

— Трябваше да ви видя, сър Хю. Искам да ви помоля за една услуга. Когато приключите тук, може ли да тръгна с вас за Лондон?

— Ще носите ли със себе си „Сангуис Кристи“?

— Разбира се!

— Защо изведнъж така се разбързахте, братко Грациан? Ами духовният живот на вашия покровител?

— Сър Хю, този въпрос засяга само мен и него и е защитен от тайната на изповедта.

— Ще отговоря на въпроса ви, братко Грациан, когато вие отговорите на моя.

— Какъв е въпросът ви?

— Наистина ли Свободните братя бяха такава заплаха за Църквата и за реда в кралството?

— Казах ви истината, сър Хю.

Корбет поклати глава.

— Не, не я казахте, братко! Никой не каза истината. Желая ви лека нощ…

Отец Томас завърши утренята с първите двайсет и два стиха от Евангелието на свети Йоан: „ In principle erat Verbum “ — „В началото беше Словото“. При думите „И Словото стана плът“ 41 41 От Йоана свето Евангелие, Гл. 1:14. — Б.р. Корбет и всички други, които присъстваха на сутрешната служба в параклиса на имението Мисълам, коленичиха и един по един целунаха палеца на свещеника в знак на почит. После сър Хю се изправи и се огледа. Там бяха Ранулф, Чансън, лейди Хауиса, домина Маргарет, мастър Бенедикт и неколцина слуги. Брат Грациан сигурно се молеше в стаята си. Мастър Бенедикт пък беше прекарал по-голямата част от нощта в болничното крило на имението. Поне така му беше прошепнала домина Маргарет по време на краткия им разговор преди литургията. Корбет потри очи. Самият той беше поспал само няколко часа, а през останалата част от нощта го измъчваха кошмари.

След литургията Корбет размени няколко думи с лейди Хауиса, а после се присъедини към Ранулф и Чансън и тримата се подкрепиха с хляб, сирене, масло и ейл в един от складовете за провизии. Не беше решил какво ще прави този ден. Обсъди с Ранулф идеята да свикат официална съдебна комисия и да призоват свидетели под клетва. После се сети, че тримата свещеници — мастър Бенедикт, брат Грациан и отец Томас, можеха да се позоват на привилегията на духовенството 42 42 Неподсъдност на духовенството от светския съд — привилегия на духовенството в Англия, препотвърдена от Хенри II през 1176 г. след убийството на Томас Бекет, който приживе се борел за нейното запазване. Тя освобождавала духовниците от светски процес или присъда при редица по-дребни престъпления и от нея можели да се възползват всички, които можели да докажат образоваността си, прочитайки първия стих от Псалм 50: „Помилуй ме, Боже, по голямата Си милост“. Английският парламент отменил привилегията през 1827 г. — Б.р. и да настояват, че не са длъжни да отговарят пред краля. И все пак можеха да опитат. Кралският пратеник беше категоричен само по един въпрос — трябваше отново да разпита лорд Скроуп и да потърси логични отговори на въпросите си. Двамата с Ранулф тъкмо се канеха да излязат от склада, когато в далечината се чу звън. Един от конярите подскочи.

— Какво става, човече? — попита го Ранулф.

— Лорд Скроуп — отвърна онзи. — Това е сигналът за тревога от убежището!

Корбет и Ранулф се присъединиха към останалите и всички излязоха тичешком от склада. Прекосиха двора, минаха през йерусалимските порти и се спуснаха по леда към Острова на лебедите. На половината път Корбет спря и се огледа на слабата сутрешна светлина. Видя отец Томас, който се опитваше да слезе от някаква лодка от тази страна на езерото. На отсрещния бряг домина Маргарет стоеше пред широко отворената врата на убежището и биеше гонга. Корбет се забърза надолу по хълма, хлъзгайки се по леда. След него вървеше Ранулф. Когато наближиха пристана, Ранулф се обърна и нареди на слугите да се отдръпнат. Корбет сграбчи отец Томас, който едва си поемаше дъх.

— Какво става? — попита той.

Свещеникът изглеждаше изтощен, а очите му бяха насълзени от студа.

— Сър Хю, лорд Скроуп е убит. Най-добре ще е да дойдете.

Корбет се качи в лодката, а Ранулф и отец Томас го последваха. Малкият съд се клатеше заплашително и лодкарят им каза да седнат. Той също беше пребледнял, ужасен от онова, което беше видял. Загреба с веслата и лодката запори ледените води към отсрещния бряг.