Пол Дохърти - Мистериум

Ударите долу и трясъкът на цепещото се дърво накараха Сарлоу да се изправи отново на крак. Брат Кътбърт изтрополи по стълбите.

— Отче, отче, трябва да дойдеш!

Сарлоу бързо го последва. Долу, в зловещия сводест коридор, братята послушници се бяха скупчили като уплашени деца. Вратата на килията на бившия съдия беше откъсната от кожените си панти и лежеше на една страна, дървото на мястото на откъртеното резе беше разбито и навсякъде се бяха разхвърчали трески. Абатът застана в преддверието. Бивш воин, рицар, служил в Уелс и в пограничните земи с Шотландия, той разпозна, все едно че се бе изправил срещу стар враг, вонята на насилствена смърт и пролята кръв. Взе фенера от ревматичните ръце на Кътбърт, мина през разбитата врата и пристъпи вътре. В малкия кръг на оскъдната танцуваща светлина на фенера ги чакаше истински кървав ужас. Уолтър Ившам, бивш главен съдия в Кралския съд и лорд на имението Ингахин лежеше прегърбен върху масата, с леко изкривена на една страна глава, а гърлото му бе прерязано толкова дълбоко, че сякаш имаше втора уста. Лицето на мъртвеца бе покрито със спечена кръв, наквасила и горната част на жакета му, която вече застиваше в черна кора по масата и разхвърляните отгоре й скъпоценности.

— Лъкове напред, стрели на тетивата! — Ранулф-ат-Нюгейт, старши писар в канцеларията на Зеления печат, вдигна меча си и се загледа през ширналото се на всички страни гробище, което опасваше древната църква „Сейнт Ботълф“ в Крипългейт, в Сити 19 19 Сити е историческото сърце на Лондон, построен още от римляните на територия приблизително от 1 квадратна миля (другото название на Сити е „квадратната миля“). Сити е средище на най-старата местна демократична власт в Англия. През 12 в. с подписването на Магна Харта крал Джон дава на гражданите на Сити правото да си избират свой собствен кмет и утвърждава свободите на гилдиите. Така още от Средновековието Сити става център не само на кралската власт, но и на деловата активност на различните търговски и занаятчийски гилдии. — Б.пр. , самото сърце на Лондон. Ранулф беше в ризница, въоръжен, с броня и шлем. В едната си ръка държеше ромбовиден щит, вдигнат срещу въоръжените с лъкове мъже, надничащи от тесните като амбразури прозоречни процепи на кулата на „Сейнт Ботълф“. Масивният квадратен донжон 20 20 Главна кула на замък или крепост. — Б.пр. се извисяваше над гробището и се бе оказал идеално убежище за извергите, избягали от близкия Нюгейт. Ранулф се чувстваше изтощен. Плетената ризница беше много тежка, раменете го боляха и студеният утринен вятър вледеняваше потното му тяло. Беше нахлупил плътно върху главата си шлема с широкия предпазител за носа и кожата под късо подстриганата червена коса го сърбеше. Той погледна към своя господар — сър Хю Корбет, Пазителя на Тайния печат, въоръжен по подобен начин, макар че все още не си беше надянал шлема. Мургавото лице на Корбет беше изпито, тъмни сенки ограждаха дълбоко разположените му очи, а в черната му коса проблясваха сребърни нишки. Беше толкова прогизнал от пот, че бе смъкнал плетената метална качулка на ризницата, без да откъсва съсредоточения си поглед от църквата.

— Сър Хю, по твоя команда?

Корбет стисна меча си и огледа мястото, което доскоро беше гробище на „Сейнт Ботълф“, а сега се бе превърнало в бойно поле. Навсякъде имаше проснати мъртъвци, покрити с грубо зебло, което скриваше грозните рани от брадви и мечове по лицата, вратовете, шиите, гърдите и коремите им. Корбет затвори очи и зашепна заупокойна молитва за загиналите. Той не трябваше да бъде тук, в тази кланица. В това мъгливо утро трябваше да си бъде в своето имение в Лейтън, да седи в кабинета си с любимите си книги или да се разхожда навън с лейди Мейв. Отвори очи и се взря в уелските стрелци в кафяви тесни панталони и зелени сукнени жакети, сега покрити с кралски табарди 21 21 Къса дреха без ръкави, носена от рицарите върху бронята. Когато Едуард Първи покорява Уелс, уелсците от завладените от английския крал територии преминали на служба в английската армия, и затова започнали да носят и английска кралска униформа, включваща такива табарди. — Б.пр. в синьо, червено и златно.

— Стрелци, по моя команда! — извика той.

Те се приведоха напред, опънали големи бойни лъкове; брадатите им лица под леките стоманени шлемове бяха напрегнати и бдителни. Зад редицата на стрелците бе поставена каруца с огромна купчина от слама, напоена с масло, в очакване да бъде запалена. Иззад стените на гробището долиташе приглушената глъч на лондонските жители, които се бяха струпали да наблюдават този страховит сблъсък на живот и смърт, достигнал до кървавия си апогей.