Пол Дохърти - Убийците на Сет

— Какво той?

— Той също е купувал малко от отровата… — усмивката изчезна от лицето на Валу. Амеротке стана от стола. Хепел запелтечи: — Каза ми, че Нешрата ползвала отровата като част от смесите в някои от средствата й за разкрасяване, а той я закачал, че иска да го отрови. И двамата много се смеели.

— А защо и Ипумер си е купил отрова?

— По едно време той стана много раздразнителен. Сподели с мен, че ако Нешрата не се омъжи за него, сам ще сложи край на живота си.

Амеротке кимна към Меретел, който само чакаше знак, за да разкъса с въпроси свидетеля.

— Мислиш ли, че Ипумер би могъл сам да отнеме живота си? — запита адвокатът.

— Напълно е възможно — съгласи се Хепел. — Иначе бе спокоен и уравновесен, но усложненията около връзката му с дъщерята на Пешеду понякога го хвърляха в крайно раздразнение…

Амеротке хвърли поглед към съдебната зала. Шуфой се бе заслушал с такова внимание в разказваната приказка за любов и смърт, че неволно бе отворил леко уста, а обезобразеното му лице бе обърнато леко встрани, за да чува по-добре.

— Искам да ти задам следния въпрос — продължи Меретел с явното желание да се възползва докрай от предоставената му възможност: — Според теб възможно ли е Ипумер да се е самоотровил, но така, да е нагласил предварително нещата, че завинаги да очерни името на недостижимата си любима, тъй че тя да се лиши от всякакъв шанс за брак с друг човек? А?

Хепел се втренчи право пред себе си.

— Възможно е и… — Амеротке го подкани с жест да продължи. — Стомахът на Ипумер действително бе слабото му място. Той се оплакваше често от спазми…

— Меретел — намеси се съдията, — възможно ли е Нешрата да е успявала да се измъкне незабелязано от спалнята си?

— В никакъв случай! — отвърна адвокатът. — Още повече че малко преди полунощ сестрата на обвиняемата се е събудила от кошмар и е потърсила утеха в спалнята на Нешрата…

— Защо го чуваме едва сега? — погледна го смръщено Амеротке.

— Простете, господарю. Реших, че това показание е редно да остане в резерва… — по-малката сестра се поклони и седна близо до баща си, който положи ръка върху раменете й. Амеротке забеляза как тя потръпна от докосването. — Тя ще се закълне — добави Меретел, — а и прислужницата може да бъде повикана обратно, за да го потвърди…

Амеротке прие предложението. Отношението към по-малката сестра беше достатъчно внимателно. Тя заговори полушепнейки, но казаното от нея напълно се покриваше с показанията на прислужницата. Тя разказа как дошла в стаята на сестра си, защото била уплашена от някакъв сън за голям червенокрил прилеп, който кръжал над къщата на Златната газела. Прислужницата бе разпитана по-грубо, но историята напълно съвпадна с тази на момичето.

Валу оспори истинността на казаното, а Амеротке се обърна отново към Хепел:

— Явно си бил голям приятел на Ипумер, щом ти е доверил, че е толкова влюбен в Нешрата, че ако не успее да я спечели за себе си, би избрал смъртта. Но имало ли е друга голяма любов в живота му?

— Не мога да кажа нищо, ваше благородие. Когато не беше на среща при къщата на Златната газела, той се виждаше със свои познати.

— Познати ли? — усъмни се Амеротке.

— Живееше при вдовицата Ламна. Поддържаше приятелски връзки и с друга вдовица на име Фелима. Въпросната вечер аз се срещнах с Ипумер на Пътя на овните. Отбихме се в една гостилница. Беше около седмия час след половината на деня.

— Ипумер беше ли се прибирал в квартирата си?

— Да, ваше благородие, дойде направо от там. Каза ми го самичък.

— Сподели ли още нещо с теб?

— Да. Имаше намерение да посети Къщата на Златната газела. Попитах го дали ще се види с Нешрата, и той ми отвърна: „И още как! — И добави: — За нея ще е много по-добре да го стори!“ Ипумер беше силно възбуден и разтревожен. Хапна съвсем малко и почти нищо не пи.

— Беше ли ял преди това?

— Да, ваше благородие. Хазайката му била приготвила храна, част от която той носеше в ленена покривка, но мисля, че по-късно я е хвърлил.

— Дълго ли бяхте заедно?

— Не, господарю, той си тръгна скоро.

Амеротке вдигна едната си ръка и попита:

— И така, какво се е случило през четирите часа време между тръгването на Ипумер и мига, когато амбулантният търговец го е видял да се приближава към къщата на генерал Пешеду? — в отговор Хепел само сви рамене. Амеротке се разпореди да донесат допълнителни възглавници: двете вдовици се бяха върнали. Пролича, че са неспокойни, докато заемаха местата си. Ламна направо си беше дебеланка и от оня тип жени, които обичат да се превземат. Фелима се оказа доста по-различна: почти дребна и с удължено лице, тя бе запазила част от хубостта си, макар и чувствително повехнала, а леката маниерност й придаваше известна елегантност. Съдията им заговори: