Пол Дохърти - Убийците на Сет

— Господарю? Ако се чувствате уморен… — гласът на Валу извади Амеротке от унеса му. — Имам и други свидетели… — добави обвинителят.

— Тогава да чуем показанията им.

Амбулантният търговец се изправи, поклони се и отиде в дъното на залата. Мястото му зае млад писар. Той произнесе неспокойно клетвата, след като очисти устните си с разтвора от природна сода.

— Казвам се Хепел — започна той. — Писар съм в Дома на войната. С Ипумер бяхме приятели, по-точно колеги…

Нещо тревожеше силно младия писар. Амеротке даде знак. На Хепел поднесоха чаша вода и той я изпи на един дъх.

— Кажи ми сега — започна Амеротке, — що за човек беше приятелят ти Ипумер? И защо тук не виждам нито хора от семейството му, нито други роднини или близки.

— Той дойде от Аварис, ваше благородие. Учил е в тамошните школи и донесе препоръчителни писма. Запазени са в архива. Беше самотник и живееше уединено — отмерваше внимателно думите си писарят. — Никога не е споменавал нещо за семейство, нито го е посещавал някой от Аварис. В работата си беше безупречен. Изпълняваше усърдно задълженията си. Имаше подчертана слабост към дамска компания. Редовно посещаваше домовете на удоволствията при кея.

— А говорил ли е за Нешрата?

— Отначало не знаех нищо, но после той си призна, че бил влюбен много силно в нея и се надявал да се сгодят. Ипумер наистина хранеше големи надежди. Според него сродяването с богато и влиятелно семейство като това на генерал Пешеду би помогнало твърде много за по-нататъшното му развитие и израстване. Понякога го заварвах да й пише писма. От време на време ходеше на пазара да й избере подарък.

— Къде ставаха тайните им срещи?

— Близо до Къщата на Златната газела и само през нощта.

Амеротке направи знак, за да стихне шепотът на изненаданите присъстващи в залата.

— А къде по-точно?

— На някакъв малък път, обикалящ едната страна на къщата, който върви успоредно на напоителния канал. Имало малка странична портичка и Ипумер се хвалеше с подробности за очакваната среща с възлюбената. Как щял да вземе мях с вино, а тя да донесе чаши, как щели да хапнат, да пийнат и да… — облиза нервно устните си Хепел. — Освен това ми обясни, че на единия от прозорците на нейната спалня била поставена подвижна решетка в дървена рамка. Нешрата била внимателно смазала плъзгащите се плоскости в краищата й, така че да може да се вдига и да се сваля лесно и безшумно. Въжената стълба в стаята й също била омаслена, така че спускането й да е безшумно. Освен това в един храст долу била скрила чифт сандали и наметало… Ама то… Ипумер обичаше много да се хвали — изчерви се Хепел, поглеждайки неспокойно през залата към генерал Пешеду.

— А случвало ли се е приятелят ти да твърди, че той и Нешрата са лягали заедно? — настоя Амеротке.

— Да, ваше благородие, казвал го е.

Нешрата сведе глава, леко потръпвайки, но когато я изправи отново, Амеротке видя ясно в погледа й очевидна готовност да се противопостави на всякакво предизвикателство. Съдията призова с вик за тишина в съдебната зала и Асурал излезе заплашително от сенките в дъното. Нешрата пошепна нещо на Меретел, който заръкомаха, настоявайки да му се даде думата.

— Ваше благородие, в състояние сме да оборим твърденията на този свидетел. Нещо повече: от него чуваме само думи. Това е клюка, която обикаля пазарите. Тя не доказва нищо.

— Ще дойде и твоят ред — отговори му Амеротке. — Хепел, слушай ме внимателно — не криеше съдията решимостта си да извади на бял свят всичко необходимо от предложения свидетел: — Бил си приятел на Ипумер, нали? Значи можеш да потвърдиш, че той се е оплаквал от болки в стомаха?

— Да, ваше благородие.

— И кога по-точно?

— След срещите му с Нешрата.

Цялата зала притаи дъх.

— Сигурен ли си? А защо не е ходил на лекар?

— Напротив, ходил е при същия лекар, който се е грижил за него преди смъртта му… — Амеротке раздразнено присви устни: Интеф не бе споменал подобно нещо при разпита. Писарят продължи: — Но лекарят му казал само, че коликите били предизвикани от нещо, което е ял по-рано.

— Ипумер е бил интелигентен мъж — подготви въпроса си Амеротке: — Нима е възможно да не е съзирал връзката между причина и следствие? Нима не е заподозрял, че Нешрата се е опитвала да го отрови? Защо тогава е продължавал да се среща с нея?

Хепел се озърна към Валу и продължи:

— Ипумер знаеше, че любимата му купува отрова. Тя всичко споделяше с него. Той даже… — и прехапа устни.