Пол Дохърти - Убийците на Сет

На Шуфой много му се искаше да се пошляе, но Амеротке бе непреклонен — чакаше ги работа. Джуджето въздъхна и разтвори слънчобрана. После раззина уста и се развика:

— Сторете път на върховния съдия Амеротке! — протръби той. — Приятел на фараона и повелител на закона! Носител на божественото перо! И любимец на боговете!

Амеротке се намръщи. Колкото по-настойчиви бяха опитите му да озапти Шуфой, толкова по-високо ечеше гласът на малкия мъж; но след известно време вече имаше ефект. Тълпата се раздели пред тях. Те пресякоха бързо пазарния площад и се отправиха към храма на Сет. Минаха през голямата порта с куличките, украсени с червени, бели и зелени хоругви. Спряха при стелите 4 4 Каменни плочи или колони с изсечен текст за важно събитие, ползвани и за надгробни паметници. — Бел.прев. с хвалебствени описания за силата и мощта на Сет и за подвизите на полка, покровителстван от това божество. Съдията докосна с пръсти надписите — един от героите на този полк бе умъртвен съвсем скоро по най-брутален начин. Ето защо Хатусу бе взела решение за лична намеса и изпрати лично Амеротке да разследва случилото се.

Продължиха нататък, изкачиха се по стръмните стъпала и влязоха в сенчестия портик пред главната врата на храма. Тук бе чувствително по-хладно, въпреки че светлината продължаваше да се стича по заслепяващия колорит на стенописите, изобразяващи с ярки цветове сблъсъка между Сет и Хор, търсенето на тялото на Озирис и възкресяването му от Изида. Един от храмовите стражи разпозна Амеротке и приближи. Двамината посетители бяха придружени до Залата на колоните. Мракът постепенно се сгъстяваше с проникването им във вътрешността на храма. Шуфой потръпна. Рядко бе идвал в храма на Сет, бога на убийците. Тук всичко беше съвсем различно в сравнение с другите храмове. Изображенията по стените не прославяха великите дела на фараона, а онова, което бе сторила окървавената ръка на Сет. Смъртта и зловещите създания от Подземния свят властваха по всички стенописи. Напълно липсваха пищните цветове, типични за другите храмове: не се виждаха нито колони с позлатени листа, нито мозайки със сребристи тонове. Основен цвят тук бе тъмната охра, изпъстрена тук-там от яркочервени петна. Минаващите покрай тях жреци имаха странни червени перуки и бяха облечени в столи 5 5 Дълга и широка женска дреха, която по-късно са носили също в Гърция и Рим. — Бел.прев. със същия цвят, падащи на гънки от раменете им.

Стигнаха до една врата в дъното на сумрачен коридор. Храмовият страж я отвори и махна с ръка да влязат. Заспускаха се по стъпала. Амеротке имаше усещането, че слизат в Подземния свят, в света на Тот. Насмолените факли показваха бога на мрака, около който Гълтачите на души се носеха в танца на мъртвите. Въздухът тежеше от миризмата на самородна сода, сол и други разтвори, които ползваха балсаматорите.

Стълбите свършиха: Амеротке и Шуфой се озоваха в някаква подземна кухина — празно пространство с дървен таван. Съдията присви очи, за да може да различи нещо в плътния мрак. Забеляза стражи с овнешки маски; на слабините си те имаха защитни поли от черна кожа, а в ръцете си държаха щитове и копия. Нечия фигура пристъпи напред от виещите се кълбета пара. Беше офицер с черен кожен пояс, осеян с бронзови токи; носеше шлем с формата на овнешка глава. С рязък гърлен глас той попита Амеротке защо е дошъл, но отстъпи веднага, когато Шуфой обяви с вик кой е господарят му. Офицерът махна с ръка да продължат. Амеротке крачеше бавно: усещаше, че стъпва на мокро. В дъното на кухината се появи огромна статуя на бога Анубис с глава на чакал, а в тъмнината се откроиха няколко каменни плочи, върху всяка от които имаше труп, покрит с ленен чаршаф. В средата на помещението вреше грамаден казан над дебел слой пепел и разжарени въглени; около него се виждаха дървени поставки за кани и делви с мазила и клей.

— Мога ли да услужа с нещо!

Една фигура се появи сякаш от нищото. Лицето бе скрито зад маска на овен.

— С това ли се плашат посетителите? — попита Амеротке.

Мъжът свали маската. Лицето му бе слабо, което му придаваше младежки вид; имаше хлътнали очи и високи скули. Обърна маската и я поднесе към Амеротке. Съдията я взе и помириса прикрепената отвътре малка топчица против зараза.

— Казвам се Чула — обяви мъжът — и съм жрец на Сет.

— Познат си и като пазителя на мъртвите — додаде Амеротке.

— Длъжността ми наистина навява тъжни мисли — отбеляза Чула. Амеротке се огледа и направо го побиха тръпки. Очите му бяха вече привикнали към мрака, така че можа да различи по стените сцени от Книгата на мъртвите, показващи Амдуат — Подземния свят, където душата на всеки човек отговаря за стореното от нейния земен приносител приживе. — Позна ли богинята си? — Чула посочи към сцената, на която беше изобразено как Маат претегля душата на починалия с перото на истината.