Пол Дохърти - Прокобата Тутанкамон

Старият жрец, който водеше лекцията за диетата и ефекта на различни билки върху стомаха и червата, най-накрая приключи. Пентжу стана и дойде направо при мен.

— Маху, да не би да ме следиш? Видях те да влизаш! — умореното му лице бавно се разтегли в усмивка. — Но реших, че е по-важно ти да чуеш лекцията, отколкото аз.

— Защо дойде в храма на Птах?

— Защото тукашният Дом на живота е прочут. Като се замисля, значението му е малко преувеличено — потри ръце. — Минах покрай стената за екзекуции. Облекли са жената с червената коса в овча кожа и са я увесили с вериги за краката. Наистина имаше — добави той замислено — хубава коса. Закрива лицето й като воал. Стоях там. Притворих очи, Маху, и за миг ми заприлича на Нефертити.

— Толкова ли я мразеше?

— Не.

— Може би тя те е мразела?

Пентжу ме изведе от залата в двор с високи стени и щерна с ръбове от плочки. Доста самотно място. Спомням си лъчите на слънцето, първия хлад на вечерта. Около щерната бяха наредени кошници с лупини. Седнахме на една мраморна пейка.

— Винаги съм се чудел, Маху, кога ще дойдеш. Ти си истински песоглавец. Седиш си на камъка и наблюдаваш.

— Нефертити? — настоях аз.

— Съпругата на Ехнатон — усмихна се Пентжу. — Великата му царица Нефертити!

— Която те е мразела?

— Мразеше ме заради лейди Хийа. Знаеш как беше, Маху.

— Разкажи ми отново.

— Ехнатон си построи града — въздъхна Пентжу. — Бе погълнат да боготвори Атон, Единствения. Страдаше от халюцинации, вярваше, че е единственият, който може да общува пряко с Всемогъщия, Всевиждащ бог, после изкачи още едно стъпало. Вярваше, че е прероденият син на Бога и не след дълго повярва, че той е самият бог. Нефертити не му помагаше. Даже напротив. Даваше му вино, опиати, сок от мак, който объркваше тялото му и го караше да живее в измислен свят. Някои го наричат Великия еретик, други — просто луд. Той беше само един идеалист, който бе погълнат от упоените си мечти. Той не беше Избраният. Намрази Нефертити, начина, по който настояваше, че е негова равна, и, разбира се, това, че не му роди син — Пентжу се наведе и потупа с пръст единия лупин. — Хийа, майката на Тутанкамон, беше различна — държеше лицето си скрито от мен, но успях да доловя риданието в гласа му. — Тя беше нежна като малка мишка и си говореше с мен. Открих, че червенокосата кучка тайно й дава отрови и прахове, за да не може да зачене. Исках да помогна на Хийа.

— И да си отмъстиш на Нефертити, която те е унижила?

— Да, да, унижи ме — стегна се Пентжу. — Но наистина исках да помогна на Хийа. Ехнатон я посещаваше; често се разхождаха в градината точно по времето, когато се появява хладният ветрец — усмихна се. — Хийа забременя. Отначало Ехнатон се страхуваше от гнева на Нефертити. За кратко, Маху — погледна ме Пентжу с насълзени очи, — Ехнатон беше отново млад. Знаеш какъв беше. Като момче, на което е дошла гениална идея. Страхуваше се, че Нефертити ще нарани Хийа или детето. Повери и двамата на мен и остави тайни инструкции: в случай че аз умра — сръга ме игриво Пентжу, — ти трябваше да поемеш отговорност за тях — сви рамене. — Хийа почина при раждането. Аз се грижех за бебето, затворен в онова имение, охраняван от наемници; после дойде чумата и опустоши Ахетатон, както и цял Египет.

— И съпругата, и децата ти починаха, нали?

Пентжу се стегна и присви устни, сякаш криеше някаква несподелена болка.

— Жена ми, момчетата ми, дъщеря ми, брат ми и други двама роднини умряха в последните няколко дни на чумата. По това време Нефертити вече беше успяла да си върне обичта на Ехнатон и бе обявила, че ще управлява наравно с него — Пентжу почеса едно петно на ръката си. — Ехнатон дойде да ме види. Изглеждаше изплашен, подозрителен. Каза, че ако нещо се случи с него, е оставил тайни документи, с които те обявява за официален настойник на наследника му. Останалото знаеш.

— Останалото не знам, Пентжу — отвърнах. — Неотдавна в Делтата се състоя велика битка, която можеше да струва живота на всички ни. Един узурпатор се обяви за фараон, защото никой не знае какво наистина се случи с Ехнатон.

— Аз също не знам. О, чувал съм да се говори, че може би е бил отровен от Нефертити или дори от собствената си дъщеря, Меритатон; че тялото му може би е скрито някъде в Ахетатон. Попитах и Мерире веднъж, когато ме бяха поканили на вечеря. О, не, той не говореше за измяна, само намекваше. Едно нещо разбрах обаче: двамата жреци Джосер и Куфу не са тръгнали с Ехнатон, а след него; възможно е да са взели съкровището му. Някаква следа от него?