Пол Дохърти - Прокобата Тутанкамон

След няколко седмици посегателствата спряха и животът се върна в нормалните релси. От време на време фараонът Тутанкамон ми изпращаше дарове и кратки писма, в които винаги разказваше за здравето си и питаше за моето. Джарка се опита да поиска аудиенция с Божествения с дарове и малкия си син, когото възнамеряваше да му представи, но всеки път някой иконом или дребен чиновник го връщаше още преди да е стигнал външния двор. Разбира се, чувахме клюките. Тутанкамон беше отшелник. Виждаха го на носилка към реката, заобиколена от хора на Ай, или прикрит зад безброй лакеи и армия жреци на път за някой от храмовете да запали тамян и направи жертвоприношение. Говореше се за млад мъж със среден ръст, с прегърбени рамене и слабо тяло, с красиво, ведро лице и очи с особена форма. Анхсенамон, която бе винаги близо до него, се прочу като красавица, известна с любовта си към най-редките парфюми и изключителни бижута.

На практика лорд Ай бе истинската сила в империята, едновременно първожрец и везир. Атон вече не се споменаваше. Дочух как градът, някога славата на Египет, бе постепенно поглъщан от нахлуващата пустиня. Скитници, пустинници и либийски разбойници разграбваха красивите къщи, а прекрасните слънчеви храмове на Атон зееха към небето. Именията на богатите се разделиха с кедровите си греди и колони с гравюри на сови и чакали. Всичко това се случваше безшумно, докато лорд Ай и Царският кръг полагаха усилия да накарат хората да забравят управлението на Ехнатон. Армията беше подсилена, създадени бяха нови легиони, изградени бяха нови ескадрони колесници, конюшните бяха попълнени, а нови конеферми — построени. Домът на войната внасяше дърво и метали за оръжейницата си. Войските се използваха не само за да впечатляват чуждите пратеници, а и да потушават беззаконието в градовете и Червените земи, както и по поречието. Крепостите и граничните постове бяха подсилени. Организираха се наказателни походи, които да обезопасят пътя на Хор през Синай, както и пътищата до мините, каменоломните и оазисите в Източната и в Западната пустиня. Бунтовете в Куш бяха смазани, а военното командване начело с Хоремхеб и Рамзес, натискаше за открита война за подсигуряване на Ханаан и обуздаване на растящата сила на хетите.

Лорд Ай, заедно с Хюйи и Майа, устояваше на тези аргументи. Египет имаше нужда да заякне, преди да се впусне във война. В Дома на среброто Майа като работлива пчеличка се стараеше да попълни богатството на Египет. Злато, сребро, драгоценни камъни, лапис лазули, тюркоаз, малахит, алабастър и ценна дървесина се изливаха в Египет. Храмовете също грееха от власт и сила при тази реставрация. Училищата на живота бяха отново отворени, житниците се пълнеха, в кошарите и оборите бяха докарани отбрани овце и волове. Хората отново свикнаха да виждат дебели жреци с натъпкани от жертвоприношения търбуси и кесии, натежали от даренията на вярващите. Духовенството на Амон, Хор, Анубис и останалите богове възвърна предишната си арогантност с една осезаема разлика: лорд Ай, паякът в центъра на Египетската паяжина, следеше изкъсо както първожреците, така и всеки друг чиновник, писар, иконом и знаменосец. Единствено в Мемфис и други градове на север влиянието на Ай отстъпваше на това на Хоремхеб.

Източникът на всички тези клюки бе, разбира се, Собек. Но ако той знаеше колко струва Ай, то лорд Кобра със сигурност му връщаше комплимента. Приятелят ми се смееше как шпионите му шпионират тези на лорд Ай, както и тези на всички останали. Не биваше да подценява този човек! Аз, естествено, се опитах да го предупредя. Един ден — трябва да е било през третата година на изгнанието ми — докато седях със Собек, се опитах да му разкажа историята за укротителя на змии, когото веднъж бях арестувал.

— Беше един от онези хора — започнах аз, — един от най-обаятелните мъже, които съм срещал. Способен бе да убеди пиле да се излюпи; беше толкова остроумен, че го освободих невредим.

— Мисля, че знам историята — отвърна Собек. — Но нищо, разкажи ми я отново.

— Укротителят пътувал из селата в покрайнините на Западна Тива. Продавал свещено змийско масло, което трябвало да се втрива в гениталиите на мъжа и правело пениса по-силен и здрав. Този измамник натрупал доста голямо богатство, докато не се опитал да измами един мой информатор сред селяните. Укротителят бе арестуван и доведен при мен. Призна, че така нареченото свещено масло е просто разтопена мас от плъх. Разбира се, никой никога не се оплаквал, така че какво лошо имало? Прав беше. Собек, познаваш ли мъж, който би искал да си признае, че има проблеми между краката, и когато се опитал да направи нещо, за да подобри положението си, го измамили?