Пол Дохърти - Прокобата Тутанкамон

— Какво е толкова смешно? — попитах сърдито.

Отначало Собек отказваше да отговори.

— Какво е?

Връчи ми папируса.

— Погледни, Маху, какво виждаш?

— Глава на старец, обрамчена в листа. Какво друго?

— Не, Маху, погледни в центъра, гледай в центъра и ще забележиш как се появява друга рисунка. Много често срещан почин сред художниците, начин за предаване на тайни послания.

Взрях се в рисунката, но не видях нищо. Собек настояваше. Каза ми да я сложа на пода и да се вгледам внимателно. Направих го и ахнах от изненада при вида на новата рисунка. Беше на двойка, която се целуваше и не беше трудно да се разпознаят острите черти на лорд Ай и прекрасното лице на дъщеря му Нефертити с вдигната високо коса.

— Рисунка в рисунката — възкликнах аз. — Но това е скандално.

— Така ли?

Вдигнах поглед. Собек вече не се усмихваше.

— Чувал ли си слуховете, Маху? Че Ай и Нефертити са били любовници?

— Баща и дъщеря! — възмутих се аз.

— Баща и дъщеря. Слуховете твърдят, че Анхсенамон не е дъщеря на Ехнатон, а на дядо си.

— Всемогъщи…!

— Маху, аз съм началник на полицията. Изкопчил съм своя информация от придворните слуги, които подслушват през открехнати врати или надничат през прозорци. Говори се дори, че разривът между Ехнатон и красивата му царица първоначално бил породен от неговите подозрения за истинските отношения между Нефертити и баща й. Мога да ти покажа една прислужница, перачка, която ми разказа как лорд Ай спи не само с внучката си, но и с нейната придворна дама. Лорд Ай наистина вярва, че е господар на всички около себе си.

— Би ли могъл, дали би си позволил — попитах аз — да навреди на младия фараон, да го отстрани от власт; да завземе жезъла и ветрилото?

Собек поклати глава.

— Това би било равносилно на гражданска война. Ай има подкрепата на Хюйи и Майа само като първи министър, а не като фараон, да не говорим, че на север Хоремхеб и Рамзес го следят много, много отблизо.

Колкото повече говореше Собек, толкова повече мислех за Ай и толкова по-опасен ставаше той. Нима искаше да е фараон, владетел на Египет и просто чакаше подходящия момент? Собек ми съобщи, че Нахтмин сформира собствена армия, чиито гарнизони разполага по поречието на Нил, дори отвъд Третия праг. Ай без съмнение се готвеше. През втората година от изгнанието ми той изпрати Нахтмин с лорд Хюйи в Нубия да потушат зараждащия се бунт и веднъж завинаги да поставят тази богата провинция под твърда египетска власт. Армията пожъна небивал успех. Дори от моята градина се чуваха тълпите, които вървяха по пътя край реката, нетърпеливи да стигнат Тива и да приветстват войската на победителя. Хюйи се върна с коли и баржи, отрупани с плячка: щраусови пера, злато, сребро, бижута, също и много пленници и заложници.

В такива моменти усещах лека завист, но постепенно се успокоих и посветих вниманието си на малкия син на Джарка и на това да превърна градината си в рай. Пентжу буквално се превърна в отшелник. Радвах се на сухия му хумор, но с течение на месеците интересът му към виното и самотата се засили. Понякога не се бръснеше и миеше. Виждах, че здравето му се влошава, умът му вече не бе толкова остър; бях се зарекъл да не последвам примера му. Вместо това станах запален градинар, копаех кладенец, засаждах лози, сеех лехи с билки и цветя. Построих пристройки към къщата и малка беседка за градината. Позволено ми беше да ходя на риболов в реката; дадоха ми малка лодка, но с мен винаги имаше охрана.

Трябва да съм прекарал там около две години в разни занимания, когато през втория месец на пролетния сезон Собек пристигна с посивяло лице. Попитах го какви са новините. Изрече само една дума: „Мерире“. Според Собек Мерире се бе върнал в Тива, за да убие онези, на които сега гледаше като на свои заклети врагове. Собек посочи стената около къщата ми.

— Пази ги внимателно!

— Но аз съм в немилост — отвърнах аз. — Мерире…

— Задръж отговора си — прекъсна ме Собек. — Ти трябва да бъдеш наказан наред с останалите.

Думите на Собек се оказаха пророчески. Убийците на Мерире дойдоха една вечер три седмици по-късно, преливащи като вода през зида. Въоръжени с ками, убиха двама градинари и се опитаха да насилят една странична врата, но бяха пресечени. Оцеля само един, но дълбоката рана на шията му не даде възможност да го разпитаме. Накарах да съблекат телата. Бяха египтяни, които не познавах. От белезите по телата им съдех, че са ветерани, бивши войници. Собек пристигна с полицията. Той също огледа труповете и заключи, че вероятно са професионални убийци. Хвърлихме ги в реката. Собек доведе още наемници и удвои охраната по оградата. Имаше вести и за други опити за убийство в Тива. Дори лорд Ай не беше минал незасегнат. Рано една сутрин, докато отивал в храма на Маат, бил нападнат от луд на входа на един от централните вътрешни дворове в комплекса Карнак. Естествено, Кобрата бе успяла да се измъкне.