Пол Дохърти - Прокобата Тутанкамон

— Просто попитах. Сега ще дам съвета си на Царския кръг. Трябва да печелим време. Нека изпратим нашия първожрец Мерире като официален пратеник. Ти, лорд Мерире, съвсем скоро ще разбереш дали това е истинският фараон или някоя марионетка.

— Защо аз? — възрази Мерире.

— Ти си първожрецът на Атон. Ще бъдеш просто наш пратеник. Аз ще дойда с теб.

Ай погледна изненадано. Рамзес се усмихна иззад длан. Хоремхеб ме гледаше странно, сякаш ме вижда за първи път. Хюйи и Майа бяха целите в слух, както и всички останали. Ай сведе глава, за да прикрие широката си усмивка. Бях постигнал онова, което искаше: бях обединил съвета, като същевременно изправях и двете фракции пред опасност. Мерире щеше да тръгне и подготви пътя, а аз щях да го последвам. Туту кимаше в съгласие. Хоремхеб, Рамзес, Хюйи и Майа също дадоха знак, че одобряват.

— Мерире ще тръгне пръв — повторих. — Просто ще пристигне с мир и ще поиска да признаем на този узурпатор каквато там титла иска да си слага и да преговаряме с него. Аз ще бъда пратеник на Царския кръг. След това двамата с Мерире ще преговаряме.

— За какво? — излая Рамзес.

— За какво ли не — усмихнах му се. — Ако иска Тива, ще му я дадем. Ако иска да бъде обявен за прероден бог, ще притиснем чела в земята.

— И? — попита Ай.

— Междувременно ти и останалите ще съберете войска от всяка провинция и град. Тива трябва да бъде оставена под закрилата на генерал Нахтмин, докато генералите Хоремхеб, Рамзес и Рахмос съберат всички възможни войници, колесници, всички лодки с морска пехота и се понесат на север. Ще въвлечем този нашественик в битка, ще го разгромим и ще покажем на враговете си и у дома, и навън, че не се шегуваме. Никаква милост, огън и меч, пълно унищожение.

— А ти, лорд Маху? — попита Хоремхеб. — Просто ще си седиш във вражеския лагер без опасност за главата си?

— В подходящия момент двамата с лорд Мерире и малката свита, която ще ни придружи, ще избягаме.

— Защо — не се сдържа Хюйи, — защо се подлагаш на такава опасност, да не споменаваме за лорд Мерире, разбира се.

Отговорът на този въпрос се оказа труден, но Ай познаваше сърцето ми. Бях любопитен. Исках да видя дали Забуления наистина се е завърнал. Исках да разнищя тази история, но, разбира се, не това казах. Имах други искания. Хоремхеб и Рамзес повториха въпроса на Хюйи.

— В замяна всеки член на Царския кръг ще даде обет за безпрекословна вярност и подчинение на принц Тутанкамон, който ще бъде коронясан по време на отсъствието ми, а сватбата му с принцеса Анхсенамон — разгласена из всички краища на Египет.

Всички се съгласиха. Обратното би било равносилно на измяна.

— Второ — настоях аз, — градът на Атон тъне в разруха, прилепи и сови живеят в залите, термити прояждат дървото, градините са обрасли в бурени, свещените щерни са замърсени. Гробниците по източните скали… — замълчах. — Гробниците по източните скали се пазят от мои наемници; в тях се намират саркофазите на онези, които бяха наши приятели и другари. Те ще бъдат транспортирани обратно в Долината на царете и погребани с всички почести.

Отново одобрителен шепот. Ай побърза да се намеси и настоя Мерире и неговите жреци да потеглят възможно най-скоро, а аз да ги последвам след седмица.

Срещата на Царския кръг приключи. Ай остана сам на стола и се загледа в пръстените си. Хоремхеб и Рамзес се заговориха с Майа и Хюйи. Мерире и групата му се приближиха. Първожрецът беше притеснен, искаше гаранции за безопасността си.

— Ти си жрец. Първожрецът на Атон. Ще заминеш невъоръжен, окичен със зелените клонки на мира. Ще бъдеш в безопасност — ухилих се. — Или поне толкова, колкото и аз.

Генерал Рахмос с обляно в пот лице трепереше едва доловимо; дадох му раираното си наметало. Винаги го носех; беше подарък от Джарка, за да ме пази от вечерния хлад — такива носеше неговият народ шазу, — достатъчно леко под дневната горещина, но сигурна защита срещу мразовитите нощи в пустинята.

Хоремхеб и Рамзес се приближиха и ме заведоха настрани. И двамата генерали бяха в приповдигнато настроение от очертаващите се военни действия. Мина ми мисълта дали не съм изглеждал прекалено умен! Какви гаранции имах, освен един личен обет, че след победата тези две пантери няма да обърнат войските си на юг срещу Тива? Ай сигурно си е мислел същото, защото прекъсна разговора ни и върна срещата в релсите, като обяви, че всички ще дадем обет още утре. В крайна сметка това беше най-добрата гаранция, с която разполагахме. Докато Тутанкамон е жив, хиените около него нямаше да се обърнат една срещу друга. Вече бяха издадени прокламации, с които се напомняше, че принцът е внук на Могъщия Аменхотеп III, че във вените му тече свещената кръв и е от царската родствена линия. Дори и Рамзес, независимо от коварството си, не би посмял да вдигне ръка срещу Тутанкамон и да извърши такова богохулство.