Пол Дохърти - Прокобата Тутанкамон

Хоремхеб и Рамзес вече бяха сближили глави. Какво ли крояха тези две пантери? Шпионите ми бяха докладвали и за техните приглушени разговори. Кръвната линия на Тутмос се крепеше единствено на малкото момче Тутанкамон. Ако той умре, какво би попречило на някой амбициозен генерал да завземе бойната корона на Египет? Както Хеджета, Бялата корона на Горен Египет, и Дешрета, Червената корона на Долен Египет? Нима Хоремхеб таеше свои копнежи? Какво шепнеше онази черна душа Рамзес в ухото му? Огледах Царския кръг. Атонистите се бяха скупчили заедно. Независимо от протестите и виковете им изглеждаха доста спокойни, сякаш доволни от постигнатото. Хюйи и Майа също си разменяха погледи. Това ли бе моментът, в който глутницата хиени се разпада? Щяхме ли сега да се обърнем един срещу друг? Рахмос повтаряше молбата си да преговаряме с узурпатора. Мерире припяваше като дете, че това е мъдър ход, понеже откъде можем да сме сигурни, че става дума за узурпатор. Може би фараонът просто се връщаше при своите. Извадих кинжала изпод робата си и започнах да удрям с дръжката по плочките на пода. Бъркотията затихна.

— Господа — усмихнах се на всички с престорена увереност, — нека разгледаме фактите. Царица Нефертити е мъртва. Пое отрова. Знам със сигурност. Лично й дадох чашата. Усетих потрепването на тялото й в ръцете си; трупът й е мумифициран и положен в гробница в подножието на източните скали над Ахетатон. В Делтата се е появил узурпатор, финансиран и подкрепян от хетите. Успял е да привлече част от легионите ни, защото са гладни, нямат водачи и не им е плащано от месеци. Безпрепятственият марш през пустинята е лесен, но великите градове на Египет няма да отворят порти с такава готовност. Така, нека помислим за този Ехнатон, който и да е той! Знаем какво се случи в Ахетатон. Как нашият фараон се скара със съпругата си, Нефертити, и я заточи в дворец в северната част на града. След това се оттегли, като първо взе по-голямата си дъщеря, а после и принцеса Анхсенамон за свои царици. Имаше деца и от двете. Бебетата обаче починаха, също и по-голямата му дъщеря Меритатон. Какво друго знаем?

— Че и ние бяхме заточени — подметна Хюйи.

— Естествено, че бяхме — усмихнах се. — После — повтарях добре известни на всички ни факти — дойде помирението между Ехнатон и Нефертити: тя се прероди в равен на съпруга си владетел и прие титлата Семенхкаре-Анхкеперуре. Известно време двамата управляваха заедно, после Ехнатон изчезна и Нефертити се опита да управлява под новото си име. Опита се да ни убие и трябваше да бъде отстранена. Създаден беше регентски съвет под председателството на Божия баща Ай. Решихме, че великата визия на Ехнатон не е състоятелна, и се върнахме в Тива. Предстои да коронясаме своя фараон, принц Тутанкамон. Така че този узурпатор е лъжец. Трябва да се разправим с него, да го заловим и екзекутираме.

— Ами ако той е истинският фараон? — попита властно Мерире.

— Непрекъснато повтаряш това! — извика Анен, първожрецът на Амон. — Знаеш ли нещо, което на нас не ни е известно?

Погледнах Мерире с вдигнати вежди.

— Въпрос на място.

За миг Мерире изглеждаше готов да отрече всичко, но аз не отмествах поглед от него.

— Ехнатон — изрече той бавно — вярваше, че всички ние сме го изоставили. Вече не се доверяваше на мен, а на някаква сган дребни жреци, водени от двама: Куфу и Джосер. По времето на изчезването на Ехнатон тези двамата и други помощник жреци също се изпариха. Преди обаче да попитате къде, си спомнете чумата, която помете града. Мъже умираха и биваха набързо погребвани, други бягаха.

— Значи е възможно — не отстъпвах аз, — когато Ехнатон изчезна, когато отиде в Червените земи, безценните му жреци, водени от Куфу и Джосер, да са направили същото, вземайки и личното му съкровище.

— Съществува такава възможност — съгласи се Мерире.

— Възможно е също така Ехнатон да е бил убит от онези двама жреци, които след това да са взели съкровището му, включително царските печати, и да са избягали по пътя на Хор към Ханаан и силата на хетите?

Мерире отново се съгласи. Гледах лицемерно набожното му лице и тези на останалите около него. Наистина ли вярваха, че Ехнатон се е завърнал? Или единствената им вина бе, че мечтаеха за невъзможното? А може би бяха част от някакъв амбициозен заговор?

— И можеш ли да се закълнеш с най-святата клетва — попитах тихо, — че не знаеш нищо за този узурпатор?

— Възразявам — сви презрително устни Мерире.