Пол Дохърти - Прокобата Тутанкамон

Пентжу затвори очи.

— Истината, Маху, е такава. Обичах жена си и децата си, но се влюбих и в господарката Хийа. Както може би си спомняш, Нефертити ме унижи на един прием, когато й се подиграх, задето не е родила син. Замислях отмъщение. Посъветвах Хийа повече да не пие от церовете и праховете, които Нефертити изпращаше; дадох й и лекарства, които да засилят плодородието на утробата й.

— А спа ли с нея?

— Да, да, спах. Ако Божествения беше разбрал, и двама ни ни очакваше позорна смърт.

— Но той така и не разбра. А Тутанкамон наистина ли е твой син?

— На някои им харесва да мислят така, но не е: той е син на Ехнатон. Разбира се, като го погледна, понякога ми се иска да мисля, че е мой, но не бива да го казвам — Пентжу поклати глава. — Тутанкамон е носител на царската кръв, истински фараон по произход и име. Нефертити сложи начало на онези слухове. След време щеше да се опита да размъти мозъка на Ехнатон. Мерире и поддръжниците му също намираха тези приказки за полезни.

— Разбира се — прошепнах аз. — Ако бяха успели, спокойно можеха да отстранят Тутанкамон като незаконен син на някакъв придворен лекар; ето защо миг преди смъртта си Джосер го нарече истинския узурпатор.

— Куфу беше последният от тези конспиратори — заговори Джарка. — Господарю, ние ти вярвахме, но ти обеща на Куфу да живее. Той бе змия в тревата. Независимо какво бе обещал ти, как можехме да бъдем сигурни, че останалите хиени от глутницата ще удържат? Нима шпионите на лорд Ай нямаше също да се докопат до него? Да го върнат в Тива и разпитат?

Допълних чашите им.

— Значи — подех аз — всичко се връзва. — Смъртта на Куфу, подхвърлянията на Мерире и заговорът на Нефертити. Изглежда, е подозирала, че съпругът й иска да абдикира. Ако бе успяла да задържи властта, щеше да организира измислено публично погребение, като използва трупа на Якуб и същевременно подхранва приказките, че Тутанкамон е незаконороден.

Джарка и Пентжу се спогледаха и кимнаха в съгласие.

— Кажете ми тогава — отпих малко вино аз, — според Куфу, в една от умопомрачените си речи Ехнатон споменал за Пазителите, които пазят някаква тайна. Не мисля, че е имал предвид слуховете за законността на сина си. Тогава не е знаел за тях, а дори и да е подозирал, по-скоро би се опитал да ги потуши: никой мъж на света не иска всички да узнаят, че е бил измамен. Тогава за какво е говорел?

— Не знам — изстреля Джарка.

— Но ти си разговарял с Якуб, нали?

— Якуб доведе лекари и заклинатели да очистят тялото и душата на Ехнатон, да прочистят плътта му от опиатите на лудостта, които бяха завъртели главата му и заслепили сърцето му. Говореха му за истинската същност на Единствения, Скрития бог. Напълно е възможно да са говорили и за бъдещето.

— И?

— Народът ми идва от западните хълмове на Ханаан. Хабиру са пастири, фермери и овчари. Преди много години те дошли в Египет; някои, като Великата царица Тийи, станали по-големи египтяни от египтяните, заели високи постове и изоставили първоначалните си вярвания. Царица Тийи служеше на Богинята на плодородието, Мин, макар че в нейния случай ставаше дума за преструвка. Тя се бе завърнала към старата вяра и я бе предала на сина си Ехнатон.

— И каква е тази вяра?

— Че съществува само един Бог, невидимо същество, което създава всичко и вижда всичко.

— Има и още, нали?

— Да, господарю, има и още: предания, че хабиру, и най-вече племето исраар, са избрани от този невидим бог, чието име не бива да бъде изричано, за да родят велик месия, чието господство ще се простира от голямата река до далечните острови, който ще подчини всички царства…

— И царица Тийи е вярвала, че Ехнатон е този месия?

Джарка кимна:

— Египетските жреци разбраха за теорията на царица Тийи. Те също знаеха за предсказанията, че боговете на Египет ще бъдат отхвърлени, че ще се появи месия, ще се създаде велика нация. Повечето от това са просто глупави суеверия. Ето защо — вдигна ръце Джарка — от една страна, Тийи и Ехнатон следваха убежденията си, от друга страна, египетските жреци им се противопоставяха.

— Ехнатон истински смяташе, че е месията — обади се Пентжу. — В лудостта си той наистина вярваше, че ще основе нов град и нова империя, че всички хора ще го последват. Мечтата умря и Ехнатон се отдаде на вино и опиати.

— А Якуб?

— Якуб говореше истината — отговори Джарка. — Той твърдеше, че Ехнатон не е Единствения, а само предвестник. Щеше да има други предвестници, вестители, пророци. От Египет ще се роди нация, но той трябва да се оттегли, за да може това да се случи.