Пол Дохърти - Годината на Кобрата

Срещах се с тези Вредители в горещи задушливи стаи, драпирани с цветни платове, потъмнели от огньове тавани и покрити с овчи и кози кожи подове. Седяхме на столове, изработени от груба палмова кора, и се опитвахме да се преборим с потискащата жега и нахалните мухи с помощта на ветрила. Теракотени гърнета с въглища пукаха, маслени лампи с формата на пантофи и украсени със символите на Нуска, Бога на огъня, се бореха с тъмнината. Слуги и помощници в поръбени роби се трупаха по входовете, докато аз повтарях за стотен път, че съм дошъл да затворя устата на дръзките и да сложа примката на арогантните. Аз бях пратеникът на фараона. Аз бях изразителят на неговата власт. Дошъл бях да се уверя, че ако се стигне до сблъсък между Египет и хетите, нашите съюзници ще подкрепят властта на Хор.

Разбира се, Вредителите играеха добре ролята си. Слушаха с блеснали черни очи уверенията ми, че силата на Египет ще се завърне, че фараонът ще протегне ръка и ще покаже силата си. При тези думи се усмихваха и протягаха разкривени пръсти за злато, сребро и драгоценни камъни. Напомняха ми как по времето на дядото на настоящия фараон такива приходи, толкова награди и дарове бяха ежедневие. Аз, разбира се, нямах какво да раздавам, освен обещания и заплахи. Казвах им да изчакат присъствието на египетската армия да се усети. Те кимаха в съгласие, после се питаха на глас защо, след като Египет е толкова силен, аз съм дошъл да преговарям. Отвръщах, че фараонът търси пътя към всички, които приемат суверенитета му, включително и към хетите. Следваха поредните замислени кимвания, но Вредителите не бяха убедени в думите ми. Дългото управление на Ехнатон, последвано от политиката на мир и възстановяване на старите нрави под управлението на Тутанкамон, бяха стрували на Египет скъпо. Разбира се, можех да намекна за приготовленията на армията на Хоремхеб при Делтата или за разбирателство между Египет и съюзниците му във Вавилон и Сирия. На практика до Вредителите също бяха достигнали слухове, но можеше ли Египет наистина да събере такава мощ? Нямаше да повярват, докато не видят с очите си.

В миналото тези васали и вождове от Ханаан купувахме със злато, но онази скъпоценна река сега бе пресъхнала. И, което е по-важно, поредица от сериозни бунтове и преврати беше намалила значително списъка с египетските съюзници. Вредителите мигновено отбелязаха, че сега хетите имат безброй колесници, орди войници, а техни съветници имаше сред дворовете на много от съюзниците на Египет в региона. Поражението на митанийците бе накарало всички да се замислят.

В крайна сметка такива срещи даваха малко и не постигаха нищо. Бяха се превърнали в безсмислени ритуали на вдигане на тостове, даване и привидно приемане на обещания и гаранции, но всичко беше само празни приказки. Джарка се залови да се срещне с египетските шпиони и търговци в града, но дори и тук се сблъскахме със зловещо мълчание. Някои бяха изчезнали, други се бяха изпокрили и колкото по-усърдно търсеше Джарка, толкова повече растеше напрежението у нас. Разбрахме, че някои от агентите ни са били намерени в домовете им с прерязани гърла. Други са били нападнати от крадци по тесните улички или просто са станали жертва на нещастен случай някъде из града.

Изпратих собствения си главен писар при хетите, които сега бяха разположили лагера си по на север и обсаждаха град Лахиш, да поиска гаранции, че ще бъда посрещнат като официален пратеник. Върна се блед и развълнуван.

— О, да! — въздъхна той и потърка буза. — Водени от Зананза, най-големия син на царя, хетите ще ти предложат цялото си гостоприемство — свали ръка от лицето си. — Само че, лорд Маху, мощта им е огромна. Въоръжен лагер се простира повече от километър, стотици колесници и рояк пешаци и наемници от страни, за които дори не съм чувал.

— Чу ли да споменават своя кеб-шер ? Някакъв велик магьосник?

— Само слухове, но нищо конкретно — развърза кожената си торба и извади глинени плочки, изписани с акадското писмо и подпечатани с личния картуш на принц Зананза. — Имаме пропуски — бутна ги в ръцете ми той. — Хетите ни очакват.

— А чу ли — започнах внимателно аз — някакви слухове или да се говори, че Ехнатон може да е жив и да се крие сред хетите или някъде в Ханаан?

— Господарю — изплака дебеличкият писар, — нищо не чух. Хетите са любезни, но осъзнават, че Египет моли за мир, докато същевременно планира война.

— Все едно и също слушам — обади се Джарка, когато останахме сами. — Прекарах достатъчно време сред Вредителите и техните слуги, сред търговците, които им угодничат. Мълчание! Нищо за Ехнатон, само съмнение, че се задава война.