Пол Дохърти - Годината на Кобрата

Един от нашите офицери се обърна към залязващото слънце с високо вдигнат меч.

Екипажът поде с гръмогласен припев до небесата. Настроението на капитана се подобри и той нареди да се пробият буретата вино. Бойните заповеди бяха отменени, всички се върнаха към нормалната си работа. Бърз преглед показа, че са повредени носът и няколко гребла отляво; иначе „Славата на Изида“ беше непокътнат. Сред екипажа имаше няколко ранени, а трима бяха изчезнали — вероятно паднали през борда. Един от тях беше старият помощник-капитан.

— Трябва да се е хлъзнал при сблъсъка с втория кораб — отбеляза капитанът с тъга. — Елате.

Отидохме до перилата, изрекохме благодарност и поръсихме с тамян. Беше ми жал за помощник-капитана — беше добра компания и можеше да ми разкаже още за Ханаан. „Славата на Изида“ се впусна напред. И от двете страни тела и останки се удряха в корабите, а моряците, вече с уталожени страсти, се бяха наредили по перилата в търсене на оцелели.

— Ето там! — зоркият поглед на един от съгледвачите сочеше в светлата диря от залязващото слънце. — Вижте, във водата има жена.

Проследих погледа му, но не видях нищо. Корабът се приближи, моряците се събраха по страните с протегнати извити пръти. Един от тях, подканян от капитана, се спусна по едно гребло и издърпа младата жена от водата. Бях я взел за вързоп парцали, но сега видях разпиляна черна коса, окървавено лице и мокра роба. Издърпаха я на борда, а капитанът провери шията й за пулс.

— Жива е! — заяви той. — Получила е удар в тила.

Пренесоха жената на палубата и я сложиха върху парче зелена рогозка, докато всички се опитваха да докоснат заобленото й тяло. Корабният лекар отстрани съсиреците и почисти носа и гърлото. Издърпа робата й и всички видяхме дълги, слаби крака, широки хълбоци и тънка талия. Между бедрата й блестеше кръв, но други рани нямаше. Мъжът подуши и сви рамене.

— Ако я държим топла, не би трябвало да има опасност.

Капитанът нареди жената да бъде занесена в каютата му, после засенчи очи с длани и се обърна към водата.

— Да тръгваме! — изрева той и корабът се огласи от тропота на бягащи крака. Проследихме издигането на знамето с образа на Хор, пускането на въжетата и издуването на платното.

— Загубих добър човек, помощника си — прошепна капитанът. — Прав беше: пиратите помислиха, че сме търговски кораб в опасност. Това обаче, което ме интересува повече, е, защо толкова лесно се подведоха.

Накара да изнесат специалния му стол пред кабината — малък трон с извити крака с краища във формата на овнешки глави. После сложи яката си от златни и сребърни пчели, облече плетена роба и седна като един истински фараон, дошъл да възнесе правосъдие, докато обутите му в леки сандали крака почиваха върху малко столче във формата на готова за скок пантера. Доведоха вражеските офицери и аз застанах до него. Отначало само стояха и гледаха безизразно, после започнаха да се подиграват и да си шепнат на своя език, без да обръщат внимание на преводача. Изплюха се пред него, а един дори се обърна и се опита да се изпърди в лицето му. Капитанът нареди да го увесят за китката за една греда; разпориха стомаха му, а вътрешностите му увиснаха като намотано въже сред бликащата кръв. Затворникът започна да пищи, а вонята от тази ужасяваща гледка задави всички ни. Капитанът нареди да се подготви огън, после червата му бяха натопени в масло и запалени. Пленникът започна да се гърчи в агония от лазещите все по-нагоре пламъци.

Най-накрая го свалиха и го изхвърлиха през борда като чувал. Останалите пленници мигновено се съгласиха да говорят в замяна на бърза смърт. Признаха, че са от Пусам, северно от Ханаан, част от флотилията, която хетите бяха довели на юг. Пленили бяха галерата с вино и я бяха използвали като примамка за капана, в който сами бяха попаднали.

— Не са виждали египетски боен кораб преди, нито пък познават мощта му — обърна се към мен капитанът и се усмихна кисело. — Ние също познаваме морето. Изглежда, са патрулирали; ядрото на флотилията е все още далече на север и се събира като лято лешояди над тлъст труп. Лорд Маху — въздъхна той, — предполага се, че ти преговаряш с хетите, докато Божествения се готви за война. От мен да знаеш, хетите ще ти се усмихват мило, но тайно мислят да воюват.