Пол Дохърти - Годината на Кобрата

Отстъпих бързо.

— Проказа?

— Да, господарю, прокажени и все пак пратеници.

— Вие ли сте Пазителите? — повторих въпроса си аз.

— Не, не сме. Те са в Тива. Те пазят учението.

— А защо просто не ми кажете още сега?

— Защото имаш задача, която трябва да изпълниш. Трябва да убиеш кеб-шер на хетите. Тръгни на юг към Ирунет, Долината на Мъртвото море, и ще разбереш.

— А господарят ви Ехнатон жив ли е?

— Той е и твой господар, лорд Маху. Иди на юг и разбери сам.

Чух шумолене, нощна птица изкрещя със зловещ пронизващ глас и осъзнах, че сенките са изчезнали.

Върнах се в спалнята си и извадих картата. Нито един от контурите не изглеждаше познат. Посочени бяха север и юг, тревисти равнини, пустинята, вътрешното море, но нищо повече. Грабнах парче папирус и тръстикова писалка, придърпах една лампа и записах въпросите, които ме занимаваха.

Жив ли е Ехнатон и дали е в Ханаан? Кои бяха онези пратеници? Какво е тайното познание?

Кои са Пазителите? От казаното разбрах, че са в Тива, но къде точно?

Какво ще намеря в областта Ирунет в Ханаан?

Защо генерал Рамзес — без съмнение по заповед на Хоремхеб — кани всички хабиру в околностите на Аварис?

Кой е кеб-шерът?

Защо трябва да го убивам?

Защо ми дадоха карта на Ханаан, при условие че планирам да се завърна по море?

Защо, защо, защо?

Последната дума написах няколко пъти, после захвърлих писалката и се заслушах в нощта.

На сутринта се качихме на царския боен кораб „Славата на Изида“ и напуснахме пристанището, като следвахме бреговата линия в утринната мъгла и се насочихме на североизток към пристанището на Тире. За първи път се намирах на боен кораб насред Голямата зелена вода. Бях запленен от морето: тътнещия хаос на водата, променливото небе, силните ветрове, ритъма на препълнения с войници, моряци и писари кораб. „Изида“ беше гордостта на Царския флот. Имаше дълъг нисък корпус с повдигнати отбранителни фалшбордове, през които се провираха греблата. Носът завършваше във формата на горд златоглав лъв; кърмата също беше повдигната, за да осигурява добра видимост на кормчиите на огромните румпели. По цялата дължина на кораба бяха разположени атакуващи платформи за стрелците с вдигнати мостици за останалите войници. От изкусно гравираната кабина с двоен покрив се издигаше огромната мачта, на върха на която имаше още една платформа за стрелците с лъкове, точно под знака на царския сокол на Хор със сребърни крила — знак, че корабът е под директното командване на фараона.

Щом излязохме от пристанището, огромното квадратно платно с придържащи въжета се разгъна и запляска на вятъра, разкривайки величествената сребърна Некбет — богинята лешояд — и закрилящото отворено червено око, уаджет , на фон от синьо и златно. Корабът се извъртя с рязко движение, от което ми прилоша, а скърцането на дъските и въжетата бе достатъчно да ме прати прегънат надве през парапета. Корабът се движеше с добра скорост и аз можех единствено да стоя, да гледам и да се възхищавам. Капитанът рядко идваше при нас; повечето време крачеше нагоре-надолу, ревеше на наблюдателните постове да следят и за най-малкия знак. Попитах какво има.

— Морски народ! — отвърна той. — Диви воини от островите на север. Били са забелязани по либийския бряг и на разстояние от Делтата. Едва ли ще ни нападнат, но — той се покашля и изплю — винаги е добре да сме нащрек и да отправяме по някоя молитва към Търсача на души.

Помощник-капитанът — съсухрен старец с безкрайни познания за морето, беше по-бавен. Говореше за островите на север и отвъд тях, за огромни тревни равнини, където хората яздят коне и пият мляко от кобилите. Беше пътувал отвъд Праговете и посещавал различните племена, дори такива, които се хранят с човешка плът. Разказваше за вождове, боядисани в жълто, синьо и червено, които след смъртта си биват спускани в дупки в земята, заедно с млади мъже и девойки, погребвани живи, за да ги придружат в отвъдния живот. Беше старец, много приятен за слушане. Описа ни пазарите за човешко месо в джунглите на юг, където — по неговите думи — затворниците се показват, завързани на кол с вериги, а клиентите посочват кое парче ще искат. Когато се продаде цялото тяло, жертвата се потапя във вода до брадичката за едно денонощие, след което се завлича и заколва, а месото се кълца според желанието на купувачите. Смешник! Слушах разказите му с половин ухо, като същевременно гледах как чайките се впускат и гмуркат в морето или пък наблюдавах играта на морските зверове от двете страни на кораба.