Пол Дохърти - Годината на Кобрата

— Управителят е наредил да ги събират на големи групи и да ги бият с тояги, за да ги подкани да напуснат града.

Слязох до големия външен двор. Беше претъпкан със стотици просяци с разкривени лица, отворени рани и гурелясали очи. Управителят Пинак, един от горещите поддръжници на Хоремхеб, стар писар от пехотата с лице като гранит, стоеше на малък подиум и надзираваше наемната си полиция, която се движеше напред-назад сред редиците коленичили просяци и ги налагаше с тояги. Скоро наказанието приключи. Връчиха на всеки просяк малък кози мях с вода и комат хляб със заръка да се изнесе от града до залез-слънце. Гледах как ги избутват през портите, а когато Пинак нареди двама прелюбодейци да бъдат доведени от Дома на веригите и изгорени живи в ъгъла на двора, побързах да се оттегля. Мирисът на изгорена плът остана във въздуха дълго и можеше да бъде прогонен единствено с напоени с парфюм щраусови пера, които рояк слуги изнесоха на двора. Един от тях набързо ме информира, че тази работа трябва да се свърши, преди лорд Пинак да ни приеме на пиршеството в Градината на жасмините, която се намираше в центъра на двореца.

Въпросната вечер, на втория ден от престоя ни в Аварис, Пинак бе безкрайно щедър. С Джарка бяхме почетните гости; банкетът се състоя на светлина от факли в прекрасна цветна градина. Вечеряхме под избродирани с червено и златно навеси, поседнали върху пълнени с перушина сребърни възглавнички пред гравирани квадратни абаносови маси, отрупани с подноси вкусни меса, плодове и хляб. На всеки бяха дадени три бокала за различни видове вино. Певци, музиканти и гъвкави полуголи вавилонски танцьорки ни забавляваха. Особено ясно си спомням последните — с извивки и буйни черни коси, които се развяваха под ритъма и ударите на цимбали. По-късно двама бойци с тояги със скрити зад кърпи лица и кожени предпазители и ръкавици разиграха спиращо дъха представление. Бяха изкусни бойци, успяваха да покажат смелостта и силата си, без да нараняват другия.

Доста по-късно, когато сметна, че сме пили достатъчно, Пинак ни заговори. Описа военните приготовления, наемането на баржи и кораби, отварянето на складовете в Дома на войната и необходимостта всичко да е готово, преди самият Велик генерал да се появи в Делтата.

— Ето защо се наложи да прочистим улиците от нежелани скитници.

— За да могат да пристигнат други! — пошегува се Джарка. — Наемниците.

— Главният писар Хоремхеб предлага добри условия — отвърна Пинак, като даде знак на главния музикант да спре и прошепна: — Всички тези приготовления. Сякаш не ни стигат онези хабиру — погледна той косо Джарка, който на свой ред му отвърна с леден поглед.

— Какъв е проблемът? — побързах да се намеся аз.

— Не е голям — задрънка той с пелтечене, — само дето напоследък генерал Рамзес проявява голям интерес към хабиру. Вече беше тук, претърси всички библиотеки и архиви. Сега е техният покровител… — Пинак замлъкна, защото Джарка се бе задавил с вино.

— Покровител?

— Да, покровител — усмихна се Пинак и потупа нос с показалец. — Предлага на хабиру земи и къщи тук в Делтата, отдава им каменни кариери, а също и разрешителни за търговия. Мислех, че знаете. Както и да е — продължи да пелтечи той, — вашата задача е да отидете при хетите и да преговаряте с тях — постепенно той премина към други въпроси и съвсем скоро банкетът приключи.

Наложи се да помогна на Джарка по пътя към покоите ни. Известно време той се съсредоточи да прочиства стомаха си с щедри глътки изворна вода.

— Знаеш ли какво възнамерява да прави Рамзес? — попита той накрая.

— Да, знам — стоях на балкона и гледах навън в нощта. Далеч напред малки огнени точици се придвижваха по вечно будния пристанищен кей. — По две причини — добавих тихо, почти на себе си. — Първо, заради майката на Ехнатон. Тя го въведе в религията на Атон, Единствения бог на клана исраар от племето хабиру. Оттам тръгна и великата ерес, идеята за избрания народ, за месията, сутер , спасителя, който ще отхвърли властта на Египет. Рамзес иска да се увери, че тази вяра е все още жива. И ако е така, дали може отново да навреди на Египет?

— И второ?

— Рамзес действа от името на Хоремхеб. Иска да разбере какво наистина е станало с Ехнатон. Дали е избягал от Ахетатон, дали е жив? А ако е жив, къде е?

— И?

— И да го убият — отвърнах аз уморено.

— А моят народ? Какво се крои срещу тях?

— Хоремхеб и Рамзес го кроят заедно — хвърлих бърз поглед през рамо аз, — като кокошки — като птици в мрежа. Трябва да ги предупредиш.