Пол Дохърти: Възмездието на Изида

— И се е срещал със себаусите в храма на Кхнум?

— Не само там. За срещите се обличаше в черно, омотаваше се в широк плащ и се оливаше с жасминов парфюм, любимия му.

— И генералът не е подозирал нищо?

— Не, подозираше, че нещо не е наред, но не можеше да се насили да го повярва. Мена бързо забогатя. Претърсете къщата и ще откриете истинско съкровище, скрито в стените, в пода, над гредите на покрива. Идете при лихварите на пазара, при тях криеше богатствата си под чужди имена. Държеше в юмрука си мен и Хеби. В началото и двамата не искахме да участваме, но постепенно на Хеби му хареса да разполага с много пари. Съпругът ми не бе глупак, започна да ни дебне и да задава въпроси и с това сам си подписа смъртната присъда. Мена измисли целия план, каза, че първоначално подозренията ще паднат върху Хеби, но след това той ще бъде оправдан. Само че — тя въздъхна — се появи този ловец на змии. Наистина ли сте намерили тялото на Хеби?

Амеротке поклати глава:

— Беше номер, исках да ви накарам да се издадете.

— Мена бе скрил трупа в една празна стая. През нощта, след като стражата си тръгна, го изнесохме и го хвърлихме в реката на крокодилите. Тогава разбрах, че сме прокълнати от боговете, усещах как духовете на Хеби и на съпруга ми ни следват в тъмното — замълча за миг. — Ако сте дошли да питате за имена, никога не съм ги знаела. Мена събираше цялата информация, но я пазеше тук — посочи главата си. — Но сигурно вече сте наясно.

— Мена споменавал ли е някога Книгата на тайните?

— Не.

Амеротке разочаровано затвори очи.

— Кълна се, никога не съм чувала за нея — добави бързо Луперна. — Но веднъж, в края на миналия месец, той се похвали, че е намерил безценно съкровище. Бяхме в градината, беше късно през нощта. Хеби поиска да го види, но Мена поклати глава и каза, че съкровището е скрито под грънчарското колело под надзора на жабите. Нищо повече не знам — прошепна тя. — Може ли чаша вода?

Амеротке отиде до делвата, но единият пазач го спря, взе черпака, опита водата и едва след това му подаде чашата. Луперна отпи жадно.

— Нищо повече не знам — повтори тя уморено. — Научихте ли достатъчно, за да се смилите над мен?

След като излезе от килията, Амеротке се върна в кабинета си. Залата на двете истини бе празна,

възглавничките, масичките и столовете бяха подредени, нямаше и следа от избухналото преди малко насилие. Личната стража на фараона бе навсякъде, дори и пред кабинета на съдията. Вътре Шуфой го чакаше пред чаша бира. Амеротке свали робата си и седна до него. Подпря гръб на стената и предаде с две думи разказа на Луперна. Шуфой объркано поклати глава, нищо не му идваше на ум. Съдията слезе отново в Дома на оковите. Щом го чу, Мена пак се разкрещя гръмогласно. Луперна през сълзи го увери, че не знае какво означава грънчарското колело, макар че според Хеби било някъде в къщата.

— Възможно ли е да е храмът на Кхнум? — попита Шуфой, когато господарят му се върна.

— Но там няма грънчарско колело — отвърна разсеяно Амеротке. — Нито пък жаби, дори и по стенописите. Трябва да е някъде в дома на генерал Сутан.

По-късно през деня Амеротке и стражите претърсиха къщата на генерала. Обиколиха всяка стая, изровиха цветните лехи, окосиха тревата в овощните градини, обърнаха дюшемето на беседките, гмуркачи се спуснаха в езерцата. Слугите ги наблюдаваха изплашено. Съдията искрено се възхищаваше на изобретателността на Мена. Скритите скъпоценности нямаше как да свържат главния писар с кражбите в Долината на царете. Мена бе обърнал цялата плячка в злато, сребро и скъпоценни камъни, които лесно можеше да носи при бягство.

Геният на главния писар си пролича най-вече в стаята с книгите. На пръв поглед помещението изглеждаше съвсем нормално, пълно с прашни семейни архиви, ковчежета, кутии и кошници със свитъци и лавици със стари записи и ръкописи. Но внимателният оглед извади на показ истинските съкровища: писма, записки, хроники, журнали и дневници, в които се описваха погребения на фараони, благородници, техните съпруги и високопоставени чиновници. Амеротке пресметна, че архивите покриват най-малко шейсет години, през които на трона се бяха сменили петима владетели. В Дома на книгите откриха и копие на царския картуш, достатъчно бе даден товар да бъде подпечатан с него — и можеше да премине безпрепятствено през границите на Египет.

Претърсването продължи и след залез-слънце. Амеротке заповяда да донесат храна и с Шуфой хапнаха на крак, без да спират диренето. Но с изключение на ръкописите и на царския печат, не откриха нищо, което да доказваше вината на Мена.