Пол Дохърти: Възмездието на Изида

Ще повторя основните точки в моята хипотеза. Генерал Сутан е заподозрял нещо, макар да не знам какво точно е породило съмненията му. Дали се е досетил за връзката между обичната си съпруга и верния слуга Хеби, или го е разтревожила потайността на главния писар, или се е притеснил заради грабежите в Долината на царете, тъй като в семейните архиви се е съхранявала важна информация — никога няма да узнаем истинската причина. Но, така или иначе, е станал вглъбен и сериозен, промяната е била забележима, дори и старите слуги в дома му са се разтревожили. Освен това, макар и не явно, генералът е изразил съмненията си към близките — те напълно отсъстват от стенописите в гробницата му. Сутан се е превърнал в сериозна заплаха и затова Кетра — Мена, Луперна и Хеби — са решили да го убият. Било е въпрос на живот и смърт!

— Амеротке замълча, в залата се чуваше единствено хлипането на Луперна. — Решението е било взето, оставало е само да намерят подходящото средство. Нещастен случай? Сутан е бил жилав и як старец, почти винаги заобиколен от слуги. Колкото повече са нараствали подозренията му, толкова по-предпазлив е ставал. Падане от покрива? Генералът е бил воин, можело е да оцелее. Отрова? Това е щяло да предизвика скандал. Наемен убиец? Рискът е бил твърде голям. А змиите... Колкото и да е странно, те са се оказали най-подходящи за целта, особено след като генералът толкова е говорил и писал за тях.

— Пак е било рисковано — обади се неуверено обвинителят Валу.

— Разбира се, че е било рисковано — съгласи се Амеротке. — Но иначе е щял да ги издаде на правосъдието. Престъпниците са измислили хитър план и са заложили капана. Генерал Сутан е бил упоен, усойниците — изсипани върху него и подозренията — насочени към Хеби, който според клюките флиртувал с красивата си господарка — съдията сви рамене: — в добрата лъжа винаги има малко истина. Кетра е знаел за маковото семе, което генералът е взел от храма на Изида. Но после се опита да ни убеди, че дори не е подозирал за него. Импуки — обърна се той към върховния жрец, — маковото семе се продава свободно, нали?

— Да, както и кесиите със знака на храма.

— Останалото — продължи Амеротке — също е смесица от истина и лъжи. Хеби е разполагал с отлична защита и Мена е бил готов да оспори обвинението в съда. Откъде е намерил усойниците? Къде ги е държал? Как ги е занесъл на терасата, без никой да ги види? Какъв е бил мотивът за убийството? Ами намерението на генерала да се пребори със страховете си? И най-важното: въжето на колчето до леглото на генерала. Накрая все някой, насочван от Мена, щеше да го намери. Ако не аз, то Надиф от пустинната стража. Мена и Луперна изобщо не са били заподозрени. След известно време Хеби е щял да бъде оневинен и Кетра е щял да бъде в безопасност. Но тук се е намесила случайността. Боговете обичат да си играят с най-грижливо подготвените планове на хората. Подмамен от обявената от обвинителя Валу награда, ловецът на змии Хефау изненадващо заяви, че е продал змиите на Хеби. Ако бяхте запазили присъствие на духа, лесно можехте да опровергаете думите му. Защо Хеби се е срещнал лично с него и му е показал лицето си, ако наистина е планирал убийство? Но ти, Мена, се уплаши и допусна ужасна грешка. Заповяда убийството на пазача от храма на Маат и така стигнах до Джед.

— Не го познавам! — извика писарят. — Разполагате ли с някакво доказателство?

— Хеби е моето доказателство, той се паникьоса, почти изпадна в истерия. Какво ти е оставало? Да ликвидираш Хефау? Не, това би предизвикало твърде много подозрения. Много по-лесно е било да убиеш Хеби. Скарали сте се, Хеби те е обвинил, че възнамеряваш да го предадеш. Може би дори те е заплашил?

— Той ме нападна — обади се Мена. — Завърза ме, запуши ми устата, ограби ме и избяга.

Амеротке не откъсваше очи от широкото глуповато на вид лице на дебелия писар. Трябваше да признае,

че бе сгрешил, бе пропуснал нещо. Мена изглеждаше твърде спокоен, не спираше да поглежда към фараона. Хатусу бе неестествено напрегната, а Сененмут постоянно й шепнеше нещо в ухото. Съдията също бе притеснен. Главният писар бе коварен, хитър и опасен противник. Но вече нямаше връщане назад, трябваше да продължи.

— Хеби не те е нападнал — обяви Амеротке. — Ти си го убил, скрил си тялото му в къщата, а Луперна се е промъкнала в стаята ти и те е завързала. Никой не се е сетил да претърси всички помещения, а в толкова голяма къща спокойно може да се скрие един труп.