Пол Дохърти: Възмездието на Изида

имаш никаква гаранция, че Шардана не е проговорил пред другарите си. Затворническите оазиси са царство на самотата и отчаянието, там смелостта бързо може да се изпари.

— Ти ли си довел враговете ни от Народа на деветте лъча на свещената египетска земя? — строгият глас на Хатусу заглуши шепота в залата. Царицата даваше възможност на Мена да направи самопризнания, защото, да излъжеш пред фараона, се смяташе за предателство и се наказваше с мъчителна смърт.

— Не съм — отвърна високомерно Мена.

Луперна се разтрепери още по-силно.

— Лъжец! — извика Амеротке. — Изпратил си човек в Червените земи да се свърже с някоя от скитащите либийски шайки, за да ги склони да нападнат затворническия оазис и да избият всички до крак. Либийците обаче са поискали изненадваща отплата: те винаги са се нуждаели от свежа кръв и високо ценят чуждите жени. И най-вече египетски девици, не селянки със закоравяла и груба кожа, а грациозни градски щерки. Те са поискали четири млади жени от добро потекло. А откъде могат да се намерят такива девойки? Либийците не са глупави, веднага ще познаят, ако се опиташ да им пробуташ някоя курва от бордеите или дори куртизанка от дом на удоволствията. Единственият изход е бил Мафдет, капитанът на стражата в храма на Изида. Той е бил член на бандата на Себаус, бил е подкупен, заплашен и принуден да отвлече четирите хесетки. Естествено, първата жертва е била прелъстената от него девица. Мафдет с огромно удоволствие се е отървал от нея. Жреците може и да са заподозрели нещо, но е нямало как да го докажат. Освен това Мафдет ги е държал в ръцете си, бил е разкрил тайната им и не се е поколебал да ги заплаши с изнудване. Първата девойка е била упоена и прехвърлена през стените на храма през нощта, закарали са я в храма на Кхнум и са я предали на някой търговец от пустинята, който я е отвел през пясъците при очакващите я либийци. Това е била предплатата гаранция, за да бъде осъществено нападението. Затворническият оазис е бил опустошен, в кървавото клане не е оцелял никой. Трябвало е да се плати цялата цена на либийците — човек никога не знае дали няма да има нужда от тях друг път, — така че са били отвлечени още три момичета от храма...

— Това не е вярно! — прекъсна го Мена. — Не знам нищо за либийски племена и затворнически оазиси.

— Напротив, напротив, ти си главен писар на генерал Сутан и негов пръв помощник. В дома му има карти и схеми. Освен това — Амеротке се разшава в креслото — генералът се е сражавал с либийците и ти си го следвал навсякъде по време на поход.

Мена сви рамене и отклони поглед.

— Устата на Шардана е била запушена, но като всички престъпници ти, Мена, си станал алчен. Сигурно си знаел, че в някакъв момент божествената ще се намеси, но си се смятал за недосегаем. Арестуваните от мен служители и търговци не те познават, бандата на Себаус е неоткриваема. Планирал си да се снишиш и да изчакаш по-добри времена. Оставали са само два проблема: генерал Сутан и аз.

Амеротке вдигна ръка, сякаш да се наслади на пръстена на Маат върху средния си пръст. Погледна към Надиф и се усмихна.

— Надиф! — съдията рязко свали ръка, това бе знак за Шуфой.

— Да, господарю — поклони се Надиф.

— Знаете доста за усойниците. Били са донесени от Червените земи, не могат да бъдат събрани в градския прахоляк, както твърдеше онзи глупак Хефау, нали?

— Точно така, господарю.

— Откъде ги взе? — обърна се към Мена съдията.

— Не съм вземал никакви усойници.

— Лъжец! Поръчал си ги на някой от себаусите. Генерал Сутан е започнал да става подозрителен. Той наистина се е страхувал от змии, но постепенно си е дал сметка, че в пазвата му се е свило друго отровно влечуго. Станал е вглъбен, раздразнителен, появили са се болки в стомаха и той е отишъл в храма на Изида, за да потърси облекчение на страданията. Генералът е бил добър човек, почтен мъж.

Но е започнал да се съмнява какви игри играят Хеби и Луперна. Чувствал се е предаден от човек, когото е смятал за приятел.

Луперна отвори уста, като че ли да отговори, но в този миг Мена докосна бедрото й с опакото на дланта си и тя замълча.

— Или подозренията му са били към теб, Мена? Дали генералът не те е видял да се ровиш в семейните архиви, дали не е направил връзка с грабежите от гробниците и не се е досетил защо Хеби се измъква от имението посред нощ? Само боговете знаят отговорите на тези въпроси. Естествено, в началото той сигурно е отхвърлил тези мисли като нечисти и недостойни, но ти си достатъчно умен и си забелязал промяната. Господарят ти е трябвало да умре, тъй като е можел да унищожи Кетра. И тримата заедно сте скроили пъклен заговор.