Пол Дохърти: Възмездието на Изида

Прекъсна го почукване на вратата. Амеротке кимна. Асурал отвори, вътре връхлетя Шуфой и се просна по очи пода.

— Говори! — заповяда Хатусу. — Приближи се и говори!

Шуфой залази на четири крака към нея, играейки перфектно ролята, която му бе отредил Амеротке. Застана пред трона на справедливостта и отново допря чело в пода.

— Какво има? — попита съдията.

— Господарю — вдигна глава джуджето, — намерили са трупа! Намерили са трупа! Но не там, където...

Амеротке вдигна ръка да го накара да замълчи и му заповяда да се оттегли. Джуджето застана до капитана

на стражата край вратата. Появата на Шуфой бе достатъчна — при думите му Мена и Луперна се бяха спогледали и това потвърди вината им.

— Да продължим — плесна меко с ръце върховният съдия. — Генерал Сутан често е споменавал намерението си да се пребори със страховете си и това ти е дало идея за убийството. Някой от подчинените ти себауси е донесъл торбата с усойниците. След вечеря терасата е била претърсена както обикновено.

Всъщност тук си допуснал грешка: защо генералът ще заповядва претърсване, ако наистина е възнамерявал да се изправи срещу кошмарите си? А и защо да го прави сам на терасата? В действителност той е искал да остане сам, за да си допие виното и да се посвети на мемоарите. Само че Хеби е бил сложил маково семе във виното му — Амеротке поклати глава. — Ти излъга, че не знаеш за предписаното от Импуки лекарство. Уморен, подпийнал, замаян от маковото семе, генералът е решил да си легне. Луперна и ти сте били в гостната, Хеби е пазел стълбите към терасата. Торбата с усойниците е била готова — донесъл я е някой себаус, бивш войник, който е познавал змиите и е знаел как да ги лови. Съмнявам се, че той е живял и ден след като ги е предал — представлявал е твърде голяма опасност за Кетра. След това — Амеротке пое дълбоко дъх — змиите са били изсипани върху генерала, а сред завивките на леглото е била подхвърлена кесията с маковото семе. Разбунените усойници са се нахвърлили върху жертвата си, генералът се е събудил и е открил, че кошмарът му се е превърнал в реалност. Един от най-големите египетски герои е загинал от ужасяваща и недостойна смърт. Останалото го знаете. Надиф, донесе ли торбата?

Офицерът от пустинната стража кимна. От притеснение и вълнение племенникът му бе отказал да се появи в съда.

— Стани и я изпразни.

Надиф се подчини. Изправи се, развърза връвта, изсипа намерените предишния ден скъпоценности и хвърли торбата на пода.

— Обърнете внимание на действията му — Амеротке стана и се поклони пред трона на правосъдието. Приближи се, взе торбата и коленичи пред Хатусу. — Божествена, обикновено, след като човек изпразни торбата, тя престава да бъде от значение и той несъзнателно я хвърля настрани — помолих няколко души да го направят и всички постъпиха по този начин. Убиецът се опита да ни накара да повярваме, че онази нощ генерал Сутан бил занесъл торбата на терасата и я бил спуснал с въже покрай стената, за да не се вижда, а след като е останал сам, той я бил изтеглил, бил срязал въжето и изсипал змиите на леглото до себе си.

— И след това би трябвало да е хвърлил торбата на пода — обади се Сененмут.

— Да, но според тази хипотеза генерал Сутан по някаква неясна причина е отишъл отново до парапета и я е хвърлил в храстите в градината. Защо е постъпил така? Какво толкова важно е имало в торбата? Защо просто не я е оставил на пода? Ако повярваме на историята на Мена, генералът е трябвало да се тревожи повече за усойниците, отколкото за торбата.

— Глупости! — извика писарят. — Защо ми е било да навлизам в такива нелепи подробности? А и Хеби бе обвинен в убийството.

— Не, Хеби бе разследван, защото точно такъв е бил планът — Амеротке се върна отново в креслото и отпи от чашата си. — Убийствата притежават собствена логика, те имат своя хармония. В дъното на всичко са арестите на свързаните с кражбите от гробниците престъпници. Вярно, така и не стигнах до истинските себауси, подлъгах се и подцених мощта им. Но все пак разбуних кошера и вероятно съм изглеждал по-опасен, отколкото съм в действителност. Затова се опитахте да ме убиете. Знаехте, че ще бъда в храма на Изида, Мафдет ви е бил подсигурил с подробни планове на постройките и затова сте решили да действате веднага. Подпалили сте дома на капитана, за да унищожите доказателствата за престъпленията му, а убийците нападнаха мен, за да ми запушат устата, пробваха се първо тук, в моя храм, а после и в храма на Изида. Искали сте смъртта ми, за да не разкрия истината, че себаусите са бивши войници, командвани от високопоставен пълководец, жрец или. — той сви рамене — главен писар. Поради същата причина бе убита и Сития. Арестите, които направих, са причина за всичко случило се след това.