Пол Дохърти: Възмездието на Изида

Луперна рязко се извърна към писаря, кукленското й лице бе застинало в гримаса на ужас.

— Нямате доказателства — изрече най-накрая Мена. — С какво ще подкрепите абсурдните си обвинения? Бил съм съучастник на Хеби! Питайте Надиф от пустинната стража, той ме намери завързан и със запушена уста.

— И до това ще стигнем — отвърна спокойно Амеротке. — Ето и обвинението. Мена не е глупакът, на какъвто се прави, а е хитър като лисица. Той е писар с военно обучение, познава членуващите в «Дети», организацията на ветераните, тъй като много от тях са служили рамо до рамо с господаря му. Убил е генерал Сутан, защото той е започнал да подозира истината. Но смъртта му е трябвало да изглежда като нещастен случай и мемоарите на Сутан са му дали идея. В началото Хеби е трябвало да мине за изкупителната жертва, но накрая е щял да бъде оправдан — никакъв проблем предвид на изфабрикуваните доказателства и моето убийство, което е трябвало да хвърли съда в хаос.

— Чисти измислици! — извика Мена.

— Не, не са измислици, а изключително хитър план, чието изпълнение се провали само по една случайност. Но да започнем от началото — убийството на генерал Сутан. Да забравим за миг глупостите, че генералът е искал да се изправи срещу кошмарите си и да се пребори със страха от змии. Естествено, че го е искал — разговарял е за това с върховния жрец Импуки, споменава го в мемоарите си. Но Сутан е интелигентен мъж, с много приятели, поддръжници и поклонници. Защо да се поставя на изпитание сам, при това насред дома си? Защо не е извикал верния си писар, предания си слуга или. — Амеротке сви рамене — любимата си съпруга?

— Но, но. — заекна приглушено Валу и се извърна към Хефау, който седеше до него.

— Да, ти! — съдията посочи с пръст ловеца на змии, който трепереше от страх. — Време е за истината!

— изрева гръмовно Амеротке. — Наистина ли продаде на Хеби змиите? Да или не? Ако излъжеш, а аз знам истината, със собствените си ръце ще те заровя жив в пясъците на Червените земи!

Хефау ужасено изстена, протегна ръце и се просна по лице на пода. Този драматичен и комичен жест предизвика усмивка дори по устните на Хатусу.

— Милост! — изстена Хефау. — Чух за обещаната награда от обвинителя Валу и. помислих си. милост, божествена, милост към съгрешилия, помамих се!

— Отведете го — заповяда Амеротке. — Нека поразмишлява над греховете си в Дома на оковите. Уважаеми Валу, няма да възразите, нали?

Царският обвинител кимна мълчаливо, не му достигаха думи.

Амеротке се възползва от прекъсването, за да огледа Мена. Писарят седеше на колене и се взираше злобно в съдията. Амеротке едва прикриваше вълнението си. Този мъж му бе враг, беше се опитал да го убие, дори и в този момент, ако му се удадеше случай, бе готов да скочи към гърлото му. Това бе Кетра, безскрупулен и хитър воин, а другите двама бяха само помощници. Очевидно Луперна бе изплашена до смърт. Съдията усещаше, че тя е най-слабата, най-уязвимата брънка от веригата.

Той се надигна, за да оправи робата си, и се отпусна отново. Това бе уговореният сигнал за застаналия до вратата Асурал.

— Вече разобличихме една лъжа — започна Амеротке, — нека сега се върнем към търсенето на истината. Знаете ли откъде започнах аз? Отидох в гробницата на генерал Сутан, в неговия Дом на вечността, който той с толкова внимание и любов бе приготвял за вечния си покой. Внимателно огледах рисунките по стените. Повечето от тях бяха довършени през последните месеци. Никъде не видях змии. Но повече ме заинтригува фактът, че липсваха обичната му съпруга, главният писар Мена и верният му слуга Хеби. На стенописите обикновено се изобразяват най-скъпите ни хора. Защо генерал Сутан бе пропуснал най-близките си? Като посетих дома му, разбрах, че седмици преди смъртта си той е бил умислен и отнесен, вглъбен в себе си. Защо? След това прочетох мемоарите му и си спомних още нещо, което бях видял в гробницата: предците му са били воини, високопоставени пълководци, членове на — Амеротке замълча, за да привлече вниманието към следващите си думи, личната свита на фараона!

Хатусу ахна, досещайки се накъде биеше съдията.

— Високопоставени членове на личната свита на фараона — повтори съдията. — Доверени архитекти, зидари, командири и пълководци, участвали в изграждането на гробниците и надзиравали превозването на скъпоценностите; хора, които са знаели всичко за тези тайни дела. Генерал Сутан го споменава в мемоарите си, а и стенописите в гробницата отразяват величавата история на рода му. Така че се запитах...