Пол Дохърти: Принцът на мрака

Дишайки тежко, той седна под зластистосиния балдахин между резбованите колони на огромното си легло. Рамката на прозореца вибрираше под силните пориви на вятъра и Корбет се замисли дали просто е сънувал или е бил посетен от някое мрачно нощно видение. Бързо погледна надясно, но жена му Мейв спеше дълбоко и сребристорусата й коса беше разпиляна като ореол върху дългата възглавница. Той се приведе и лекичко я целуна по челото. Самотният зов на ловуваща сова и предсмъртните писъци на някакво животно, които долетяха изпод сянката на дърветата, възвърнаха мрачното му настроение.

Корбет стана, облече робата си и запали свещ с огнивото. Приближи се бавно до тежката, плътна завеса, която скриваше отсрещната стена на спалнята и я дръпна. Светлината на примигващата свещ накара бродериите по нея призрачно да оживеят. Писарят натисна скритата ръчка и ламперията лекичко се завъртя на смазаните си панти, разкривайки входа към тайния му кабинет. Тази квадратна, варосана стая беше неговата обител, мястото, където можеше да остане сам, за да мисли, да крои заговори и да планира мерките срещу враговете на краля, в страната и в чужбина.

Той се протегна и усети как болка прободе рамото му там, където преди месеци един престъпник беше забил камата си. Корбет беше оцелял, излекуван от Мейв, от шест месеца негова съпруга и вече бременна във втория. Той се усмихна — това беше повод да бъде щастлив, но не и тук — в тази тъмна стая. Едуард I Английски му беше дал имението Лейтън, на границата на Есекс, заради заслугите му, но и като отплата за усилията му да изгради шпионска мрежа в Англия, Шотландия, Франция и Ниските земи (Low countries (англ.) — обединено наименование на днешните Холандия, Белгия и Люксембург — (Бел. прев.)). Корбет с радост беше приел предизвикателството, но сведенията, които получаваше, пораждаха други проблеми — усещаше, че е посял ветрове и е на път да пожъне бури.

Писарят запали кръстосаните факли, прикрепени с железни скоби на стената и отиде до изящно резбованото дъбово писалище; тайните, които криеше в секретните му чекмеджета и отделения, бяха източник на сегашните му грижи и тревога. Вдигна една плоча, измъкна връзка ключове, запали свещниците, седна и отключи тайното отделение.

Извади писмото на краля, което беше получил предишната вечер, докато с Мейв вечеряха в голямата мрачна зала на долния етаж. Беше кодирано, но Корбет вече го беше разшифровал. Взе перо от подноса с принадлежности за писане, приглади парче пергамент и започна да съчинява отговора си. Меморандум, който имаше за цел по-скоро да проясни собствените му мисли, отколкото да информира краля.

1. Крал Едуард е стар, погълнат от борбата срещу шотландските бунтовници, а се опитва да защити и териториите си във Франция. Кралската хазна е празна. Единствената възможност на краля да оцелее е мирният договор, наложен от Папата, в който задължително условие е женитбата на Уелския принц с невръстната дъщеря на Филип IV.

2. Уелският принц е некадърен, развейпрах и може би содомит. Обсебен е от Гейвстън Магьосника и мрази баща си. Отчуждението между баща и син е непреодолимо. Кралят би искал да прогони Гейвстън, но това може да доведе до гражданска война, което ще бъде в полза на шотландците и със сигурност ще докара французите.

3. Филип IV поиска отстраняването на Елинор Белмонт и лорд Едуард с радост се съгласи. Елинор е под домашен арест в манастира Годстоу, място, което принцът може да контролира от близкия си дворец в Уудсток.

4. Верни ли са слуховете, че лейди Елинор е страдала от гръдна болест и принцът й е пратил лекарства? И ако е така, лекарства ли са били наистина или отрова?

5. Миналата неделя лейди Елинор Белмонт не е отишла с монахините на вечерня, нито е вечеряла след това в трапезарията. Наредила на компаньонките си да я оставят сама. В сградата на манастира, където са разположени стаите на лейди Елинор, не е имало никой по време на вечерната служба, с изключение на две възрастни монахини — сестра Елизабет и сестра Марта. След вечерня всички монахини се събрали в трапезарията, както обикновено. Щом приключили с вечерята (както също е обичайно), майката игуменка и двете й заместнички, сестри Франсис и Катрин обиколили главната сграда, минали през отворената врата и намерили лейди Елинор Белмонт с наметка и качулка на главата на най-долната стълбищна площадка. Заявили, че е счупила врата си при падане, но качулката не била отметната.

6. Паднала ли е лейди Елинор Белмонт? Ако е така, защо дрехите й не са били в безпорядък? И защо старите монахини не са чули шума от падането и виковете й? Ако е паднала, къде е отивала или откъде се е връщала? Било ли е самоубийство? В докладите пишеше, че напоследък страдала от меланхолия.