Пол Дохърти - Принцът на мрака

Корбет почеса бузата си с перото, заслушан с едно ухо във воя на вятъра, който бродеше като призрак между дърветата. Клоните шумоляха, един от тях непрекъснато почукваше по прозореца. Корбет потопи перото в синьозеленото мастило. Била ли е убита лейди Елинор? И ако е така, от кого? От лорд Едуард? Той е бил наблизо, в двореца в Уудсток. От лорд Гейвстън, който също е бил там? Или от двамата заедно? А може би е била убита от някого в манастира? От завист или по заповед на някой друг. На французите? В момента тяхно посланичество беше в Англия, водено от стария враг на Корбет, Амори дьо Краон.

Корбет захапа кокалчетата на ръката си. Дьо Краон, изпълняващ неговата длъжност във френския кралски двор, беше опитен и хитър човек, който не обичаше Едуард Английски, нито неговия старши писар. Французите щяха да бъдат много доволни, ако избухнеше скандал, който да опозори английската корона. Белмонт някога беше любовница на Уелския принц, но беше отстранена от двора, така че те нямаха изгода от смъртта й. Разбира се, Гейвстън би могъл да заеме мястото й, но французите нямаха доказателства, че връзката му с младия принц е нещо повече от почтено приятелство. И все пак, ако дьо Краон обвинеше принца или Гейвстън в убийство, Филип можеше да реши, че сватбата се отменя, мирният договор щеше да бъде анулиран като недействителен и англичаните щяха да бъдат въвлечени в скъпа и кървава война. Корбет взе перото и отново започна да пише.

7. Има сведение от шпионин в Есекс, че Уелският принц се е оженил тайно за лейди Елинор Белмонт. Беше ли това друго основание за принца да убие бедното момиче?

Внезапно му стана студено. Корбет не си правеше илюзии — и принцът и неговият баща бяха еднакво безмилостни и егоцентрични.

8. Още едно съобщение от Юдо Тайлър, английски шпионин, дебнещ в сенките на Лувъра. Беше го изпратил преди седмица, но след това беше изчезнал. А съобщението беше твърде загадъчно — член на семейство Монфор бил някъде в Англия.

Тревогата на Корбет нарасна. Преди четиридесет години, осем години преди самият той да се роди, Едуард I (по това време Едуард в все още престолонаследник, но води войските срещу бунтовника Симон дьо Монфор, който е пленил баща му, крал Хенри III — (Бел. ред.)) потушил яростно въстание, предвождано от граф Симон дьо Монфор. Кралят, който едва не изгубил короната си, разгромил армията на графа при Ившъм. Дьо Монфор бил убит и Едуард наредил да насекат тялото му и да нахранят с него кралските кучета. Оцелелите от бунта на Монфор избягали в чужбина и при всяка възможност изпращаха убийци срещу английския крал и неговото семейство. Враждата продължаваше вече години. Преди известно време кралят беше използвал самия Корбет, за да разкрие едно от тези тайни сборища. Шпионинът потърка лицето си като си спомни тъмната страст на Алис, водачката им. Кой ли беше този нов убиец, чудеше се той, и къде ли се намираше в този момент?

— Хю! Хю!

Корбет вдигна поглед. Мейв стоеше на вратата, увита с една от наметките му. Въпреки тревогите си, той не можеше да не се възхити от красотата й — сребристата коса, кожата, която блестеше като полирано злато в светлината на свещите и прекрасните синьовиолетови очи, натежали от сън.

— Какво зяпаш, мъжо? — попита тя.

— Знаеш много добре — промърмори той.

Стана, угаси свещите и я поведе обратно към спалнята.

— Хю, какво правиш? — Мейв се отскубна и втренчи мрачен поглед в него. — За Бога, посред нощ е! Събуждам се, а леглото ми е студено и теб те няма. — Тя се усмихна, остави наметката да се свлече на пода и го прегърна през кръста. — Заради писмото на краля е, нали? Заради случилото се в Годстоу?

Той въздъхна дълбоко.

— Да, и утре трябва да отида там. Веднага щом Ранулф се върне.

Тя го накара да седне на леглото до нея.

— Жената е била убита, нали?

Корбет кимна.

— Боя се, че е така.

— И ще обвинят краля?

Той потърка лицето си.

— Смятам, че ще стане така. Ако избухне скандал, Бог знае какво ще се случи. — Хвана ръката й. — Мейв, от четиридесет години в Англия няма гражданска война. Но смъртта на лейди Елинор може да разпали нова.

Тя потръпна и се мушна под дебелите завивки.

— Хю, едва ли ще откриеш убиеца посред нощ!

Той мрачно се усмихна.

— Може би няма да успея дори и на светло!

Ранулф, бивш затворник от Нюгейт, понастоящем личен прислужник на Хю Корбет, зави с коня по напечената от слънцето пътека, която водеше към имението Лей-тън, точно когато камбаната на селската черква заби за молитва. Обърна се и загледа селяните, които приведени из полята събираха житните снопи и ги товареха в големи двуколки. Дочуваше смях, песента на жена, която приспиваше детето си, а от време на време вятърът донасяше виковете на децата, които играеха на брега на потока, докато родителите им прибираха реколтата.